Читать «Проклятието на Шалион» онлайн - страница 242

И наистина, не след дълго тя се появи, придружена от братовчедка си лейди ди Хюелтар и от сериозния сер ди Ферей. Беше облечена празнично, в зелен сатен и кадифе, отрупана с бижута, но само един поглед към посивялото й лице стигаше на Казарил да разбере, че лошата вест вече й е била съобщена от някой развълнуван прислужник. Казарил се изправи и се поклони.

Старата дама стисна ръцете му, като го гледаше настойчиво.

— Казарил, вярно ли е?

— Теидез почина внезапно, от инфекция. Изел е добре — той си пое дъх — и е Наследница на Шалион.

— Бедното момче! Бедното момче! Каза ли вече на Иста?

— Да.

— О, богове. Тя как го прие?

„Добре“ едва ли би било точно. Казарил се спря на друго:

— Спокойно, ваша милост. Поне не изпадна в истерия, както се опасявах. Мисля, че ударите, които й е нанесъл животът, сякаш са я вцепенили. Не знам как ще е утре. Придворните й дами я сложиха да си легне.

Провинкарата въздъхна издълбоко и примигна да спре сълзите. Казарил коленичи до дисагите си.

— Изел ми даде едно писмо за вас. Има бележка и за вас, сер ди Ферей, от Бетриз. Не й остана време да напише повече. — Той им подаде запечатаните листове. — И двете ще тръгнат скоро за насам. Изел иска Теидез да бъде погребан във Валенда.

— О! — прошепна провинкарата и счупи печата, без да я е грижа за парченцата восък, които се посипаха по пода. — О, колко ми е домъчняло за нея. — Очите й запоглъщаха жадно изписаните редове. — Кратко — оплака се тя. Сивите й вежди се вдигнаха. — „Казарил ще ти обясни всичко“, така пише.

— Да, ваша милост. Имам много да ви разказвам, част от което — поверително.

Тя махна на придружителите си да излязат.

— Вървете, ще ви повикам, когато свършим. — Ди Ферей отвори писмото си преди да е стигнал до вратата.

Провинкарата седна сред шумоленето на полите си, като още стискаше листа в ръка, махна на Казарил към един стол и каза:

— Трябва да се погрижа за Иста, преди да е заспала.

— Ще се опитам да бъда кратък, ваша милост. Ето какво научих през този сезон в Кардегос. През какво преминах, за да го науча… — цената, пропукването на познатия му свят, Иста беше разбрала веднага, но той не беше толкова сигурен дали провинкарата ще го разбере, — сега е без значение. Но архисвещен Менденал в Кардегос може да потвърди достоверността на всяка моя дума, ако някога имате възможност да разговаряте с него. Кажете му, че аз ви изпращам, и той няма да ви откаже нищо.

Веждите й се вдигнаха.

— И как така си поставил един архисвещен на услугите си?

Казарил изсумтя тихо.

— Злоупотребявам с по-високото си положение.

Тя се поизправи и стисна устни.

— Казарил, не си прави глупави шеги с мен. Приказките ти са станали неясни като на Иста.

Да, Истиното самосъхранително чувство за… не за хумор, а за ирония, изглежда, наистина дразнеше околните. Иста. Кой защитаваше Иста?

— Ваша милост… дъщеря ви е сломена, волята й е пречупена. Копнее за освобождението на смъртта. Но не е луда. Боговете не са толкова милостиви.