Читать «Сребърният ангел» онлайн - страница 31

— Надявах се, че не сте толкова упорита, лала. Жената трябва да бъде мека и покорна. Ако се бяхте примирили с участта си, и за мен щеше да бъде по-леко да ви помагам.

— Можете да ми помогнете по един-единствен начин: като ме махнете от този кораб, преди да е станало много късно.

Хаким бавно заклати глава и по лицето му се изписа тъга.

— Не мога да го сторя. Но ще ви науча на много неща: езика, обичаите на Ориента. Ако ми позволите, бих искал да ви подготвя за новия ви живот. Не е ли по-добре да се научите да ни разбирате, вместо да си останете сляпа и неграмотна?

В продължение на няколко дълги секунди Шантел го гледа право в очите. После посегна към хляба, оставен на таблата, и кимна с глава, макар и едва забележимо. Може да беше своенравна и упорита но тя съвсем не беше глупава.

ГЛАВА ДЕВЕТА

Дните отлитаха с плашеща сърцето на Шантел бързина. Хаким постоянно беше до нея и тя по цял ден учеше: традициите на исляма, историята на Барка, ролята на жените в Близкия изток и преди всичко арабски, езика, на който се говореше в Барка и с който беше израсъл Хаким. Той научи Шантел и на малкото турски, който владееше, защото висшите държавни служби използваха само него. Младата жена буквално поглъщаше всичко. След като беше стигнала до убеждението, че трябва да влезе в новия си живот добре подготвена, тя се зае сериозно да учи и изстиска докрай учителя си.

Беше й много трудно да запамети добре всичко чуто. Бавно овладяваше новия език, защото мозъкът й беше блокиран от страха Бореше се да прогони този страх от съзнанието си, но не успяваше.

Стараеше се много. Потърси и откри положителното в голямото си нещастие. И без това трябваше да изчезне за известно време, а сега можеха да я търсят из цяла Англия и нямаше да я открият. Все още хранеше в сърцето си надежда, че не всичко е изгубено. Ако я продадат в някой голям харем, господарят сигурно няма да я забележи скоро. Кой знае кога ще й дойде редът да прекара една нощ с него.

Хаким й беше казал, че когато в харема са събрани повече от двадесет жени, не всички се радват на благоволението на повелителя си. Естествено той непрекъснато твърдеше, че тя не е заплашена от подобна съдба. Ала Шантел ни най-малко не държеше да попадне в полезрението на бъдещия си господар. Надяваше се, че все някак ще успее да се изплъзне от къщата му, да изтича при английския консул и с негова помощ да избяга нелегално от Барка.

Все по-упорито се вкопчваше в мисълта, че един ден ще се върне в Англия. Единствено тази надежда й носеше някаква утеха. Ала страхът не можеше да бъде преодолян. Предстоеше й церемонията на продажбата, а Хаким не беше добре осведомен как става тя. Често я измъчваха съмнения, че в края на краищата ще я продадат на мъж, който няма други жени, че няма да успее да се скрие сред робините в харема. А този мъж непременно ще я изнасили, нищо, че може би ще се ожени за нея и тя ще трябва да му ражда деца. Дано Бог я спаси от подобна съдба! Тогава ще бъде загубена завинаги. Ала най-страшното беше, че трябваше да се примири.