Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 85

— Ще ни е много приятно, ако успееш да дойдеш. Цялото семейство бе преизпълнено с благодарност към него и това бе един от начините да му изкажат признателността си. Лиз му бе изпратила и кашонче с вино в знак на благодарност, а той бе останал приятно изненадан от подаръка. Колкото повече разсъждаваше по въпроса, толкова по-правилно й се струваше решението й да го покани, за да отпразнуват заедно завръщането на Питър у дома. В края на краищата без него Питър можеше и да не оживее. Самата мисъл за това й се струваше непоносима.

Докато обсъждаха въпросите около изписването на Питър, Бил няколкократно й повтори, че не бива да позволява на момчето да се преуморява. Той беше млад и в момента, в който се прибере у дома, щеше да пожелае да се види с приятелите си и да хукне с тях на някъде. Лиз трябваше да внимава това да не стане изведнъж. Иначе Бил смяташе, че Питър вече е съвсем добре, а след като приключи и с възстановителната терапия около Коледа, от претърпяната злополука няма да остане и следа.

— Известно време го дръж под око и не му позволявай да се претоварва — предупреди я Бил и Лиз кимна в знак на съгласие.

— Ще внимавам.

В продължение на месец или два, докато свалят гипсовата яка от врата му, Питър нямаше да може да шофира и Лиз съзнаваше, че на него ще му е много трудно без кола, а на нея самата щеше да й се наложи да намери време и за него. Все някой обаче трябваше да го кара на училище, а през повечето време Керъл бе заета с момичетата и Джейми.

— Ще се справим.

— Ще поддържаме връзка. И непременно ми се обади, ако възникнат някакви проблеми с Питър.

В деня на изписването на Питър Бил дойде да се сбогува с тях. Стисна сърдечно ръката на Лиз. По очите му личеше, че тя ще му липсва. Бяха се сприятелили след многото часове, които бяха прекарали в кабинета му на чаша кафе. Лиз му напомни отново за празненството по случай Деня на труда, а той й обеща, че ще се постарае да присъства.

— Той ще дойде, мамо — убедено заяви Питър докато пътуваха към къщи.

— Не и ако е на работа — спокойно отбеляза Лиз, макар да съзнаваше, че този човек ще й липсва. След премеждието, което бяха преживели заедно, Лиз го чувстваше като приятел и щеше да му е благодарна до края на живота си.

— Ще дойде — самодоволно повтори Питър. — Вече ти казах, че той те харесва.

— Не бъди такъв умник — с усмивка отвърна Лиз. Думите му изобщо не я притесниха. Бил беше просто лекарят на Питър.

— Обзалагам се на десет кинта, че ще дойде — заяви Питър и оправи гипсовата си яка.

— Не можеш да си ги позволиш — отвърна майка му и се включи в натовареното движение.

Убеждаваше сама себе си, че за нея е абсолютно без значение дали Бил ще дойде на празника, или не. Успя да убеди себе си, но не и Питър, който продължаваше да я наблюдава с усмивка.

Глава осма

Празненството по случай Деня на труда постигна огромен успех. Пристигнаха всичките приятелчета на децата, родителите на повечето от тях, както и някои хора, които Лиз не бе виждала след смъртта на Джак. Виктория и съпругът й доведоха със себе си трите си деца. Лиз и Питър обслужваха барбекюто. Въпреки гипсовата яка Питър се справяше чудесно със задълженията си. Ани, Рейчъл и Мегън се смесиха с гостите. Всички като че ли са забавляваха добре.