Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 18

— Не, ти се успокой. И не ми казвай какво да правя. Вече и бездруго е прекалено късно. Нищо вече няма значение. Ти съсипа всичко. Принуди ме да го направя.

— Какво съм те принудил да направиш, Фил?

Джак обаче инстинктивно се досети за отговора още преди Фил Паркър да е казал каквото и да било. Лиз се бе оказала права — бяха го притиснали твърде силно и го бяха тласнали отвъд ръба. Докато го наблюдаваше, Джак изведнъж бе обхванат от силен страх за Аманда. Какво й бе направил Паркър? На нея и на децата?

— Убих я — равнодушно обяви Фил, а след това се разрида на глас. — Ти си виновен. Не исках да го правя. Но трябваше. Тя искаше да ми вземе всичко… искаше всичките ми пари, нали? Малката повлекана… ти нямаше никакво право… какво трябваше да правя, след като парализирахте целия ми бизнес? Да умра от глад?

Джак съзнаваше, че е безсмислено да му отговаря. Можеше единствено да се моли, че казаното от Фил не отговаря на истината.

— Как разбра, че ще бъда тук, Фил? — попита спокойно Джак.

— Проследих те. Цяла сутрин стоя пред къщата ти.

— Къде е Аманда?

— Казах ти… тя е мъртва. — Той избърса носа си с ръкав и размаза кръвта по лицето си.

— Къде са децата?

— При нея. Оставих ги там — изхърка той и продължи тихичко да хлипа.

— И тях ли уби?

Фил поклати отрицателно глава и насочи пистолета към Джак.

— Заключих ги в спалнята при нея. — Джак усети, че започва да му се гади. — А сега трябва да убия и теб. Така ще бъде най-справедливо. За всичко си виновен ти. Ти я накара да го направи. Тя беше добро момиче преди ти да се намесиш. Ти, копеле, си виновен за всичко…

— Зная, че е така. Аманда не е виновна, Фил. А сега свали пистолета, за да поговорим.

— Кучи син такъв, не ми казвай какво да правя, защото ще те застрелям и теб. — Чувствата му се сменяха непрекъснато — в един момент изпитваше силна скръб, а в следващия се тресеше от неконтролируем гняв. Пламналите му очи не се отделяха от лицето на Джак и той внезапно си даде сметка, че мъжът пред него не лъже и е готов да осъществи заканите си.

— Свали пистолета, Фил — спокойно повтори Джак и бавно пристъпи по посока на Филип Паркър. — Свали го, Фил.

— Майната ти, копеле — отвърна той, но бавно свали пистолета.

Вече не се целеше в челото на Джак, който си помисли, че може и да успее. Фил започваше да се колебае. В следващата минута Джак щеше да се спусне към него и да отнеме оръжието му. Без да сваля очи от лицето на Фил, той продължи да пристъпва бавно към него и когато почти го достигна, в стаята отекна силен гърмеж и Джак изумено се втренчи в мъжа пред себе си. Пистолетът бе насочен право към гърдите му и в продължение на един дълъг миг Джак не усети абсолютно нищо. Сигурен беше, че Паркър не е улучил. В действителност обаче куршумът бе минал право през него. Той остана на мястото си, неспособен да помръдне. Фил Паркър налапа дулото на пистолета, натисна спусъка и куршумът отнесе задната част на главата му. Кръвта и мозъкът му оплискаха цялата стена зад него. В този момент Джак почувства силна болка в гърдите и се отпусна на колене, опитвайки се да проумее случилото се. Всичко бе станало толкова бързо. Знаеше, че трябва да се обади на някого, преди да е загубил съзнание. Видя телефона на бюрото и бавно се присегна към него. Сграбчи слушалката, придърпа апарата към себе си и набра 911. Политна към пода, като едва дишаше, а в ухото си чу гласа на диспечерката.