Читать «Домът на надеждата» онлайн - страница 15

Минаваше осем, когато Джак най-после се размърда, а Джейми отново нахълта в спалнята им. Заяви, че е използвал всичките елементи на конструктора, с който си играеше. Лиз целуна съпруга си и му се усмихна, припомнила си удоволствието от предишната нощ. След това изпрати Джейми да събуди останалите.

— От колко време си будна? — попита Джак, прегърна я през раменете и я придърпа към себе си.

— Джейми пристигна в шест и половина. Той прояви огромно търпение, но ми се струва, че няма да можем да го удържим тук още дълго.

Пет минути по-късно детето се върна в спалнята им. Останалите се влачеха след него. Момичетата изглеждаха полузаспали, а Питър вървеше, прегърнал Джейми през раменете. Той бе помогнал на баща им да сглобят велосипеда предишната вечер и сега се усмихваше при мисълта за радостната изненада, която очакваше Джейми.

— Хайде, татко, ставай — усмихнато го подкани Питър и издърпа завивките от леглото.

Джак изръмжа, преобърна се по корем и се опита да измъкне възглавницата изпод главата си. В този момент дъщерите му, заразени от палавото им настроение, се включиха в играта и преди Джак да успее да се защити, Ани и Рейчъл скочиха върху него, Мегън започна да го гъделичка, а Джейми се разкрещя от радостно вълнение. Лиз стана от леглото и облече халата си, без да сваля поглед от тях. Децата и баща им, преплели тела и ръце, се гъделичкаха и пищяха от удоволствие. Джак протегна ръка и придърпа Джейми при тях. Получи се едно огромно кълбо от хилещи се хлапета, от ръце и крака. Лиз се разсмя и се притече на помощ на Джак. Обяви на висок глас, че е време да сляза на долния етаж, за да видят какво им е донесъл Дядо Коледа.

Джейми пръв скочи от леглото и се затича към вратата. Момичетата го последваха смеейки се, а Питър и Джак вървяха най-отзад. Джейми вече бе преполовил стълбите, водещи към долния етаж, когато другите напуснаха спалнята на родителите си.

Той все още не можеше да види натрупаните под елхата подаръци, но когато се показа зад завоя, го зърна — чисто нов, яркочервен и блестящ велосипед. Очите на Лиз се навлажниха, докато наблюдаваше личицето му. В изражението на Джейми се четеше цялата магия на коледния ден. Той се спусна към подаръка, а останалите, застанали зад него, го наблюдаваха с гордост и удоволствие. Лиз му помогна да възседне велосипеда, а Питър хвана кормилото и го повози из всекидневната, опитвайки се да заобиколи подаръците на останалите. Джейми обаче бе толкова развълнуван, че сякаш не виждаше и не чуваше нищо друго.

— Получих го! Получих го! Дядо Коледа ми донесе колело! — крещеше безспирно той.

Джак пусна един диск с коледни песни. И изведнъж цялата къща сякаш се изпълни с омаята на празничния ден. Момичетата се заеха да отварят подаръците си, а Питър най-после успя да убеди Джейми да слезе от колелото за малко, за да могат двамата да отворят и останалите подаръци. Джак вече бе видял книгата на Чосър и кашмиреното сако, което Лиз му бе купила от Ниймън Маркъс. Лиз остана очарована от златната гривна, която Джак й бе избрал предишния ден. Гривната беше прекрасна и точно както се бе надявал Джак, Лиз не можеше да свали поглед от нея.