Читать «Полет 6» онлайн - страница 5

В стаята за почивка бръмчеше телевизор. Когато Джейк се вмъкна през вратата и се отправи към кутията с канелени понички, някой спомена въздушния контрол и той вдигна глава към екрана.

Телевизорът беше включен на канала за правителствени новини и предаваше на живо заседание на Конгреса. Джейк си спомни, че беше чел нещо за това предишния ден. Някой от конгресмените се беше хванал за последните инциденти с ядосани пътници, за да накара правителството да отговаря на въпросите му.

„Още едно безсмислено упражнение по политическа реторика“, помисли си Джейк, но любопитството му беше подразнено от офицер от ВВС, който говореше за гражданската авиация. На пагоните му се виждаше сребърният орел на полковник.

„Господин председател — заяви офицерът, — всеки ден в самолетите има стотици, ако не и хиляди пътници, които едва сдържат яростта си. Въпреки че прекомерната употреба на алкохол често влошава нещата, основните причини за това са повсеместното претъпкване и лошото отношение, а не засилените процедури за сигурност.“

Пред масата за свидетели се беше образувала редица от фотографи и щракането и бръмченето на апаратите им образуваше странен звуков фон.

„И как да оправим нещата, полковник? — попита председателят. — Имаме ли вече някакви предложения от вашето специализирано звено?“

Джейк разсеяно избра една възмутително калорична поничка и я задъвка. На масата за свидетели имаше малка табела, според която офицерът беше полковник Дейвид Бърд от ВВС, служител на Федералната агенция по въздухоплаване.

„А, офицер за свръзка от ВВС“, помисли си Джейк. Имаше добри спомени от съвместната работа с един офицер за свръзка от флота, зачислен към въздушния контрол преди няколко години.

„Не, сър — отвърна полковник Бърд. — Все още не сме готови да предадем окончателния доклад, но въз основа на собствените си проучвания мога да ви кажа следното: По-твърдите закони няма да решат проблема, защото хората не планират да се ядосат и да изгубят контрол над себе си. С други думи, не можем да променим човешката природа, като я наказваме със закон, а тези инциденти са резултат от предвидимите реакции на човешки същества, подложени на голям стрес. Ако натъпчете разгорещени хора в препълнени летища и самолети, отнасяте се с тях като с животни, лъжете ги, манипулирате ги и ги прекарвате с цените, броят на инцидентите ще се увеличи по дефиниция. Господин председател, това е бомба със закъснител.“

Председателят на комисията вдигна чукчето си, за да обяви почивка преди следващия свидетел, и Джейк се отправи към контролната зала. На първото стъпало вниманието му беше привлечено от приглушения рев на един „Боинг 727“. Колко ли дълго бе чакал този екипаж, преди да получи свободна писта?

Наистина беше бомба със закъснител, помисли си Джейк, защото закъсненията и претоварванията се увеличаваха постоянно. И през останалата част от днешния ден нито един полет нямаше да се извърши навреме, но въпреки това авиокомпаниите щяха да продължат да изтикват претъпканите си самолети на пистите, където с часове да чакат свободна полоса, а същевременно да записват тези полети като „редовни“. Щяха да спрат едва когато контролната кула изрично им заповядаше да не пускат следващите самолети. Понякога нарушаваха дори това нареждане, за да освободят място. „Наказателното поле“ — както наричаха пистата за чакащи самолети — обикновено беше пълно по цял ден и авиокомпаниите знаеха точно кои полети ще закъснеят. Пътниците, разбира се, никога не го научаваха.