Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 24

Стен неизвестно как се озова до него и двамата нахлуха вътре.

Светкавични, нажежени до червено мигове:

Ди!н, със закована на лицето й усмивка, бавно пръска черепа на един яничар в някаква стена.

Свисъкът на копия по дългия коридор в тълпата изпаднали в паника яничарски бойци.

Алекс, който изтръгва от пантите капака към един от отсеците и го хвърля към оръжейното отделение; един стрелец безпомощно се спъва в търкаляща се тринога;

Айда спокойно пуска откоси, докато яничарският взвод, струпан в трюма, пристъпва напред;

Бет, на гърба на не особено доволния Хъгин; Мънин се втурва пред нея и събаря трима яничари.

После — тишина.

Червената мъгла заглъхна и Стен се огледа.

Намираха се в командната зала на кораба. Из помещението се въргаляха тела, а кръвта като че ли се лееше отвсякъде.

От едната страна шепа воини на стра!бо, с вдигнати за бой копия. Грамадните котки. Бойците на „Богомолка“. Стен.

И — с гръб към главния команден пулт — яничарският капитан.

В пълна униформа.

— Таламеин се произнесе против нас — каза капитанът. — Не намерихме благоволение в очите му.

Стен не отговори, само пристъпи към него.

— Вие ли сте водачът на тая сган? — попита капитанът.

Прие мълчанието на Стен за съгласие.

— Тогава е напълно справедливо — каза капитанът и бавно извади сабята си. — Ще се бия с воин, достоен за моя сан.

Стен мълчеше. Изведнъж Ди!н се озова до него и натика в ръката му копие. Тя кимна… Да. Ти.

Стен вдигна копието, после го пусна и с едно движение вдигна уилигъна си и стреля два пъти.

Зарядите улучиха капитана в главата и залепиха черепа му в двата зрителни екрана.

Стен се обърна. Нем!и го гледаше слисано, после лицето му се проясни и той се усмихна.

— Аха — промълви той. — Заради Акау/ей. Вие не разбирате нашите обичаи.

— Ще се вдигне ли, Айда? — попита Бет малко притеснено.

— Разбира се — изсумтя ромката. — Имаме си кораб, наполовина закърпен срещу изтичания, вдигаме се без система за кацане, горивото изтича кофти, а аз не съм се къпала от цяла седмица.

— Не е проблем за моме като тебе — обади се Алекс.

С едва сдържан гняв Айда изсумтя и заблъска по клавишите. Маневрената система се оригна, хлъцна, изстърга и носът на „Турнмаа“ се надигна.

— Само да не разбере скапаният компютър какво се опитвам да направя…

След което тласна двата двигателни лоста до края.

Странно, но двата двигателя „Юкава“ запалиха едновременно и „Турнмаа“ макар и с мъка се надигна и се понесе към космоса.

Долу шепа воини на стра!бо се взираха към небесата. Бяха заровили мъртвите си, бяха ги почели с пиршества, животът продължаваше.

ВТОРА КНИГА

ГВАРДИЯ

Глава 7

Мъжът при реката изглеждаше около тридесет и пет годишен. Дългият му въдичарски прът се беше извил и почти невидимата корда звънеше тънко и пореше реката.

Мъжът сипеше под нос непрекъснат низ от ругатни — ругатни и почти молитви.

— Ела ми, скапан рибок, и може и да те пусна. Ела ми, сьомгичке. Ха така! Ела насам.

Изведнъж сьомгата изхвърча над водата, блесна в сребърна дъга в утринната слънчева светлина и се понесе по течението.