Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 21
Алън Кол
— Благодарим ти предварително — продължи да пращи капитанският глас — за даровете, с които ще ни удостоиш утре заран и които ще си спечелим, преследвайки неизвестните нашественици. Да бъде.
Войниците тихо се раздвижиха на нощните си позиции.
— Защо Стен не избра някой от нас, от стра!бо да започне атаката? — попита разгневена Ди!н.
Бет усърдно потупваше Хъгин, въпреки че бяха дали на двата тигъра изрични инструкции да не се месят. Айда също не смееше да отвърне.
— Защото Стен уважава обичаите ви — подхвърли най-сетне тя напосоки. Надигна се и изгледа строените воини на стра!бо, скрити дълбоко в гората за двубои. — Тъй като не познаваме много добре законите ви, той реши, че може би неговите методи — методите на групата ни — ще нарушат вашите порядки.
Ди!н изръмжа доволно и отново започна да лъска върха на копието си с увитата около пръстите й кожа. Бет погледна тигрите и каза:
— Мънин. Хъгин. Добитъка. Сега.
Тигрите се обърнаха и се понесоха на дълги скокове в сгъстяващия се мрак към саваната.
„Аха. Ей ги наште хубавци“ — помисли Алекс, загледан в петчленния яничарски патрул, приближаващ се към храсталаците, в които се беше сврял.
„Тъй значи, не сте само пост, момци, ами и нощен патрул.
Хайде, момци. Алекс ви чака.“
Патрулът крачеше в непрогледния мрак точно към неговия храсталак. Килгър зачака.
„Недей ги гледа — припомни си той съвсем ненужно. — Недей ги зяпа… аха, подминават. Подминете ме, подминете ме.“
Патрулът се движеше в добре тренирана бавна крачка и подмина храста мълчаливо.
А Алекс излезе и влезе в крачка след тях.
„Леви… Десни… и сме в крак… и сега съм зад тебе, момко…“
Грамадният му юмрук, подсилен от свитите зад него мускули от планетата с тройна гравитация, се стовари в тила на последния. Яничарят рухна, без да издаде звук. Алекс го задържа и леко го пусна на земята.
Не се чу нищо. Патрулът продължи напред, Алекс продължи след него.
„Мда, тез двамата ще фраснем в кръста. Дай да видим можем ли да го направим.“ Замахна и стовари юмрука си в основата на гръбнака на четвъртия.
Той се срина. Алекс скочи покрай падащия труп и удари с огромната си лапа третия мъж по врата. И изруга наум, когато той изпусна оръжието си и то издрънча на земята.
Предпоследният успя да се обърне и да вдигне оръжието си — пръстът му вече беше на спусъка. Алекс изтръгна оръжието с една ръка — цевта изпука — и ръбът на дланта му се стовари в гърлото на мъжа.
„Малко си се отпуснал, момче.“
Гръклянът изпука и изкъркори. Алекс се хвърли напред и се пльосна по корем на земята, когато водачът чу предсмъртното къркорене и се обърна. Алекс го изрита, мъжът се срина и оръжието му отхвърча встрани.
Водачът на патрула задрапа с пръсти за ножа си и Алекс, който вече се движеше почти мудно, вдигна коляно и гръдният кош на мъжа изпращя. Чу се пукот на скършени ребра и яничарят се сгърчи и издъхна.
Алекс го натисна и изчака. Нищо. Надигна се на ръце и колене и се озърна.
„Мама ще се гордее с теб, момко. Пет на нула. Е, добре. Отбой.“
И се върна по пътеката да изчака началото на атаката.