Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 147

— Но вие сте прав — продължи той, като сам се учуди откъде успя да намери в себе си тази гладкост и реши, че е изкарал твърде дълго сред духовни лица, лицемери и благородници — в това, че народът на Таламеин ще се нуждае от закрила и помощ.

— Това ще бъде моят дар за вас. — И той се обърна към другите две същества в залата.

— Първата личност ще осигури честно управление и ще пази народа ви от заплаха от нашествие.

Филипс се усмихна.

— А това друго същество ще се оправя с потребностите на търговията, размяната и, най-важното, ще се споразумява с онези същества, които могат да поискат от вас продоволствие и възможност за преминаване.

Одо изпръхтя.

Стен вдигна медальона, който му беше дал Теодомир преди няколко месеца, когато го направи Воин на Таламеин.

— Аз съм войник, както казах. Но вероятно, когато ме направиха Носач на Пламъка, съм получил дара да надниквам малко в бъдещето. И ще ви кажа какво виждам.

— Виждам две неща: чужденци, които ще дойдат в купа Лупус. Пътници. Хора, които ще търсят някакво странно вещество, отвъд тези светове. Виждам, че вашият дълг е да им давате подслон и да им покажете със своя пример мира, който Таламеин може да донесе… И виждам още едно нещо: Матиас, вярно, избра пътя на леда, на студа и на плътта. Но някак чувствам, че в последните си мигове той постигна онова, с което са били дарявани малцина. Със своите слова от балкона той наистина се превърна в онова, към което се стремеше — превъплъщение на Таламеин.

Стен сведе глава, изчака пет секунди, обърна се и закрачи към изхода. Имаше адска нужда от шегите на Алекс, от Бет, по по-интересни причини, и от поне пет чаши чист спирт.

Тоя бизнес със спасението беше много изморителен и от него човек ожадняваше.

Глава 76

— Не, Махони — измърка Вечният император, — не желая да чета целия фиш. Искам да помисля над това, което току-що ми каза.

— Да, сър — отговори Махони с грижливо неутрален глас.

— Бъдете така добър да стоите мирно, докато преглеждам това, полковник.

— Слушам, сър.

— Вашият екип от „Богомолка“ и този млад лейтенант…

— Стен, сър.

— Стен. Да. Значи той успя, с шепа наемници, да събори цяла религиозна диктатура, да убеди нейните фанатици да ходят да си сеят и жънат каквото там си сеят и жънат, и да уреди нещата така, че да се отнасят добре с моите миньори?

— Да, сър.

— Прав ли съм, дотук?

— Прав сте, сър.

— Възхитително — продължи Императорът. — Повишете го в капитан. Дайте му един-два медала. Това е заповед.

— Слушам, сър.

— Сега, остава да обмислим само неговото решение на цялата тази бъркотия. Връчил е военните и политическите дела на целия този вонящ звезден куп в ръцете на наемник. Прав ли съм?

— Тъй вярно, сър.

— Жена, доколкото разбрах, която е дезертирала от Имперската гвардия, застрашена от военен съд, след като е откраднала продоволствения склад на цял дивизион и го е разпродала на черния пазар. Някоя си сержант Филипс. Продължавам ли да съм прав?

— Тъй вярно, ваше величество.

— Разбира се, че съм прав. А дипломатическата, интрасистемната, галактическата и меркантилната страна на операцията е връчена на един нехуманоид?