Читать «Пророчицата» онлайн - страница 22

— Шампанско за него, плодов сок за мен — поръча Ломакс.

— Какъв по-точно?

Ломакс вдигна рамене.

— Какъвто има.

— Ти не пиеш, така ли? — попита Хлапето, когато сервитьорката се отдалечи.

— Не и когато работя.

— Почти е престъпление да посетиш такова място и да не си пийнеш.

— Ти си гледай голите момичета и остави мисленето на мен.

— Аз ги гледам. На Сивия облак голотата не се допускаше. Често ли се среща по Границата?

— Зависи от планетата. Има дори няколко колониални свята, управлявани от нудисти.

— Иска ми се да ги видя.

Ломакс сви рамене.

— Повярвай ми — повечето хора изглеждат по-добре с дрехи.

— И все пак…

— Прави каквото искаш. Никой не те задържа.

— Защо имам чувството, че искаш да се отървеш от мен?

— Виж, доведох те тук. Това би трябвало да ти е достатъчно. Оттук нататък може да стане опасно.

— Способен съм да се грижа за себе си. Не е нужно ти да ме защитаваш.

— Нямам такова намерение. Просто не искам да ми се пречкаш.

— Ама че го каза! — възкликна Силиконовото хлапе. — Мислех, че сме приятели.

— Приятелството е несъвместимо с работата, която върша.

— А мъжа, за когото работиш? — настоя Хлапето. — Говориш за него като за приятел.

— Ледения? Той е тридесет и пет-четиридесет години по-стар от мен. Не знам дали аз ще доживея до толкова.

— Ледения? — повтори Хлапето. — Ти работиш за него?

— Да.

— Защо се нуждае от теб? Та той е победил Оракула!

— Вече е старец и накуцва. Ако кракът въобще е негов. Аз лично предполагам, че е протеза. — Ломакс помълча малко. — Според него той не я е победил. Смята, че е имал късмет да остане жив.

— Не, победил я е! — рече категорично Силиконовото хлапе. — Всеки знае историята — едва сдържаше ентусиазма си. — Само си представи — Ледения! Какво не бих дал да се срещна с него! Всичките ли истории, които разправят за него, са истински?

— Вероятно не.

— Казват, че е убил Оли Трите юмрука, че е открил Гадателката, когато стотици ловци на глави не са могли, и…

— Говори по-тихо и се успокой — прекъсна го развеселено Ломакс. — Или оркестърът ще те даде под съд за нелоялна конкуренция.

— Съжалявам. Но Ледения! Той е един от моите герои… Как изглежда?

— Дебел плешив старец, който накуцва. Но му отдавам заслуженото: много е печен. Нищо не му убягва.

— Защо работиш за него? Мислех, че от всички мъже по Границата Ледения е последният, който ще наеме човек като теб.

— Хората остаряват, Хлапе, дори и Ледения. Сервитьорката се върна с техните питиета, а миг по-късно към тях се приближи управителят.

— Предадох вашето съобщение, господин Ломакс.

— И?

Мъжът вдигна рамене.

— Сега всичко зависи от господина, с когото искате да говорите.

Ломакс кимна.

— Добре. Ти направи каквото можа.

— Още нещо…

— Да?

— Тук всички спазваме правилата, а Олимп е цивилизована планета. Законът се прилага стриктно. Ако се стигне до насилие, ще е голямо нещастие за всички замесени страни това да стане в Синия павилион — той погледна многозначително към камерите за наблюдение, които висяха над всяка маса.

— Ще го имам предвид.

— Благодаря, господин Ломакс.

Мъжът се оттегли към кухнята, а Ломакс отпи от своя сок и се намръщи.