Читать «Пророчицата» онлайн - страница 122

— Кажи си молитвата към твоя Бог — каза спокойно Пенелопа. — Вълната енергия от натискането на спусъка ще активира експлозивите ти.

— Само за секунда — рече Ледения. — Има по-добър начин.

— Мислех, че си готов да умреш. Надявах се, че не лъжеш, защото и двамата няма да преживеем този ден.

Той внимателно извади една малка капсула от жилетката си и я прикрепи към ударника на пистолета.

— Позволи ми да сваля жилетката и да я изключа.

— Защо?

— Тази бомба е повече от достатъчна да убие и двама ни. Ако жилетката избухне, ще убие десет хиляди души.

— И защо да ми пука за тях? — попита Пенелопа.

— Нека го направя заради това, което биха били за теб при други обстоятелства.

Тя помисли върху настойчивата му молба, после кимна. Той прекъсна превключвателя, свали жилетката, влезе в къщата с нея и я остави внимателно на дивана. После се върна при езерото, където Пенелопа го очакваше.

— Прицели се добре, Карлос Мендоса.

— Точно за това съм тук — отвърна той, вдигна оръжието и го насочи към сърцето й. Внезапно замръзна.

— Имам един въпрос. Вероятно ти си единственият жив човек, който може да знае отговора.

— Какъв е той?

— Можеш ли да видиш дали има живот отвъд?

— Господи, надявам се, че не! — каза тя и потръпна от погнуса.

Ледения натисна спусъка.

32.

Преди да се освободи от тялото на мъртвия командир, Ломакс изчака, докато корабът на Миропомазания се оттегли към Новата Гоби, оставяйки след себе си разбитите си съратници. После, тъй като беше предпазлив човек и имаше всички намерения да оцелее, почака още няколко часа.

Накрая, изчакал колкото сметна за необходимо, поиска разрешение за кацане и се приземи на малък космодрум на около двеста метра от кораба на Ледения.

Няколко минути прекара в митницата, после уреди презареждане на кораба и място в хангара. Отвън, пред наблюдателната кула, чакаха две коли и той се качи в по-близката.

— Накъде? — попита шофьорът.

Ломакс извика адреса на Пенелопа Бейли от компютърния указател.

— Вчера закарах един човек там — отбеляза шофьорът, когато минаваха покрай огромните пасища и полета от двете страни на пътя.

— Накуцващ старец ли?

— Точно така.

— Знаеш ли дали се е върнал обратно?

— Ако се е върнал, не е наемал кола — отвърна шофьорът.

Ломакс провери лазерния си пистолет, за да е сигурен, че е с пълен заряд.

— Каза ли ти нещо?

— Само че имал лична работа, за която трябва да се погрижи — рече шофьорът. — Странно нещо обаче: накара ме да го оставя на около километър и половина от мястото, където отиваше. Предполагам, че е искал да се поразходи.

— Вероятно — съгласи се уклончиво Ломакс.

Продължиха в мълчание, докато не видяха геодезичната кула.

— Е, тук е — обади се шофьорът. — И вие ли ще искате да повървите?

— Не, предпочитам удобството.

Колата спря пред къщата минута по-късно.

— Да ви почакам ли?

— По-добре не. Ще ти се обадя, ако имам нужда.

Ломакс слезе от колата и отиде до входната врата. Беше заключена. Тъй като не го разпозна, системата за сигурност отказа да го пусне вътре и той предпазливо заобиколи отзад.

Намери каквото бе останало от тях до езерото. Не много, но достатъчно, за да ги разпознае. Задната врата на къщата не беше заключена и вътре той откри жилетката на Ледения, пълна с експлозиви. Въпреки че се опита, не можа да възстанови какво точно се е случило, макар крайният резултат да бе ясен за всекиго.