Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 34

— Предполагам, че тюрбаните са много практични. Спестяват на човек необходимостта да се занимава е гребени и четки.

— Правилно — кимна Стивън. Самообладанието й беше възхитително. Беше толкова благодарен, че тя е в състояние да разговаря, и така трогнат от смелото й държание, че му се стори съвсем естествено отново да хване ръката я, да се усмихне на тези прекрасни сиви очи и нежно да запита:

— Много ли те боли? Как се чувстваш?

— Малко ме боли главата, иначе съм добре — призна Шеридан и също се усмихна. — Не е необходимо да се притеснявате. Не се чувствам толкова зле, колкото изглеждам.

Гласът й беше нежен и приятен, а изражението на лицето й — открито. Беше се притеснила за вида си, после храбро беше приела мисълта, че в момента не изглежда блестящо, а сега дори се шегуваше със състоянието си. Стивън си помисли, че прикритостта и преструвките са й напълно чужди и че е изключителна както с проявените до този момент качества, така и с останалите, които все още оставаха непознати за него.

За нещастие този извод веднага доведе със себе си друг. Той се смръщи и бързо отдръпна ръката си. Това, което изпитваше към нея, не беше нормално, не беше правилно. Той не беше неин годеник, както тя си мислеше; той беше човекът, отговорен за смъртта на любимия й. Приличието изискваше да се държи настрана от нея. Беше последният човек, който би могъл да си позволи да мисли за нея и да я докосва по този интимен начин.

Стивън се надигна от креслото, разкърши схванатите си рамене и рече:

— Както и да е, ако трябва наистина да ти опиша как изглеждаш в този момент, ще трябва да те сравня с модерна мумия.

Шеридан тихо се засмя на шегата му, но си личеше, че е останала без сили.

— Ще изпратя прислужницата да ти донесе закуска. Обещай ми, че ще хапнеш поне малко.

Тя кимна и Стивън тръгна към вратата.

— Благодаря — промълви момичето и той стреснато се обърна.

— За какво?

Очите й срещнаха неговите — питащи, търсещи — и той се уплаши, че съвсем скоро те ще проникнат до дъното на грешната му душа.

На устните й трепна признателна усмивка:

— Заради това, че цяла нощ стояхте при мен.

Благодарността й го накара да се чувства дори още по-виновен, сякаш беше някакъв отвратителен негодник, загдето й позволяваше да си го представя в ролята на галантен рицар, вместо да й разкрие истинския си облик. Той наклони иронично глава, усмихна се дръзко и реши, че е настъпил подходящият момент да й покаже другата страна на личността си.

— За пръв път ми се случва да получавам благодарности от красива жена заради това, че съм прекарал нощта с нея.

Шеридан изглеждаше по-скоро объркана, отколкото ужасена, но въпреки това графът почувства известно облекчение. Целта му не беше да я предизвика или шокира. Просто искаше да бъде откровен с нея и да не изневери на собственото си аз.

Докато вървеше към покоите си, Стивън изведнъж осъзна, че Чариз Ланкастър ще се възстанови напълно. Беше сигурен. Щеше да оцелее, което означаваше, че вече можеше да се свърже с баща й и да го уведоми за инцидента, както и да го увери, че състоянието й е задоволително. Първо трябваше да го открие, но с това можеха да се заемат Матю Бенит и подчинените му.