Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 31

Лицето му беше съвсем близо до нейното. Тя леко помръдна глава и с облекчение установи, че болките са изчезнали. С любопитство започна да разглежда мъжа, за когото беше сгодена. Лицето и ръцете му бяха загорели — очевидно прекарваше много време на открито. Гъстата му тъмнокестенява коса беше късо подстригана, но разрошена и това заедно с черните мигли, хвърлящи сянка върху страните му, му придаваше момчешко излъчване. Брадата му беше леко набола, но не можеше да скрие решително изрязаната му челюст. Правите тъмни вежди бяха смръщени — очевидно онова, което мъжът сънуваше, не беше особено приятно. Ръцете и раменете му бяха силни и мъжествени, също като цялото му лице. Създаваше впечатление на твърд и безкомпромисен човек. И беше красив.

Господи, беше изключително красив!

Шери неохотно откъсна поглед от това прекрасно лице и се огледа наоколо. Очите й се разшириха от изненада при лукса, който се разкри пред тях. Стените бяха покрити с ябълковозелена коприна, прозорците бяха закрити със завеси в същия бледозелен цвят. От същия плат беше изработен и балдахинът над леглото й, закрепен със златисти въженца и панделки. Дори камината отсреща беше облицована с прекрасен зелен мрамор, а в краищата на полицата бяха поставени златни птици. В близост до камината имаше две зелени канапета, разположени едно срещу друго, а между тях стоеше ниска овална масичка.

Вниманието й отново се насочи към тъмнокосата глава, отпусната до краката й, и настроението й се повиши. Очевидно беше голяма щастливка — годеникът й беше не само поразително красив, но и много богат. Нещо повече, беше прекарал цялата нощ до леглото й и дори и за миг не беше изпуснал ръката й, следователно много я обичаше!

Стисна очи, опитвайки се да си спомни нещо от миналото, но нищо не изплува в съзнанието й. Никоя жена не би могла да забрави как е била ухажвана и обичана от мъж като този, просто не беше възможно! Щеше да се сети само след минутка, опита се да се убеди, както и да се пребори с обземащата я паника. Как би могло да прозвучи едно предложение за женитба?

„Ще ми окажете ли честта да станете моя жена, госпожице…?“ Госпожица коя? Коя?

Трябваше да запази спокойствие, да се концентрира върху нещо друго… Върху приятните неща, които годеникът й вероятно беше казвал. Пръстите й конвулсивно стиснаха неговите, ноктите й се впиха в дланта му, дишането й се учести, но Шеридан дори не усети това, погълната от желанието да си спомни. Сигурно я беше ухажвал, без да прекрачва рамките на благоприличието, както се очакваше от всеки възпитан човек. Трябва да й беше носил цветя и да й беше казвал, че е умна, очарователна и красива. Трябва наистина да беше такава, след като беше успяла да спечели сърцето на такъв невероятен мъж…