Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 25

Но това беше една нова Шеридан — млада жена, напълно наясно с факта, че е финансово бреме за леля си. Беше твърдо решена да започне сама да изкарва хляба си, и то не само заради леля си, но и заради самата себе си. В големия град се ширеха бедността и порокът. Тя вече беше част от този град и по всичко личеше, че щеше да остане в него завинаги. В началото баща й често й пишеше, но преди две години писмата внезапно престанаха да пристигат. Шери беше сигурна, че той не я е забравил, а мисълта, че баща й може би е мъртъв, беше непоносима. Тя нямаше друг избор, освен да намери начин да се грижи за себе си и да си дава сили, като непрекъснато си повтаряше, че това е само докато баща й и Раф дойдат да я вземат. Повтаряше си същото и в момента, в който госпожа Рейбърн отбелязваше:

— Чух много похвали по ваш адрес от леля ви, госпожице Бромлейт.

И Шеридан Бромлейт, която навремето просто би сложила ръце на кръста и би отвърнала, че не се сеща какви могат да са тези добри неща, сега протегна ръка към директорката и любезно рече:

— И аз за вас, госпожо Рейбърн.

Шеридан стоеше в каютата на „Утринна звезда“ и внезапно я осени мисълта, че в момента е изправена пред опасността да скъса завинаги с досегашния си начин на живот. Може би вече никога нямаше да види леля Корнелия, малките момиченца от училището и другите учителки, които всяка неделя идваха в дома на леля й на чаша следобеден чай и сладки приказки… Нито Раф… Нито баща си…

Устата й пресъхна, а по страните й потекоха сълзи при мисълта за баща й. Когато той най-сетне се появеше, нетърпелив да види дъщеря си и да й обясни причината за дългото си мълчание, тя просто нямаше да е там… Никога нямаше да разбере какво се е случило с него.

Затвори очи и си представи баща си, Раф и Спящото куче, очакващи я в малкия салон на леля Корнелия. Сама беше навлякла това на главата, настоявайки да придружи Чариз при пътуването. Парите не бяха единствения й мотив. Откакто беше започнала да чете онези романи, мечтата й да види Англия, да изживее приключение, ставаше все по-силна и по-силна.

Е, приключението беше налице! Беше стигнала до една непозната, враждебна страна и се беше оказала беззащитна, хваната в капан, а благоразумието и куражът, с които така се гордееше, я бяха напуснали. Предстоеше й да се срещне с един благородник, който според думите на Мег нямаше да се церемони с нея, щом му поднесеше неприятната вест за изчезването на годеницата му.

Страхът я завладя. Тялото й неконтролируемо се затресе. Чувстваше се слаба, беше на ръба на истерията и й се виеше свят. Пръстите й конвулсивно стиснаха облегалката на близкия стол. Шеридан отвори очи, пое дълбоко дъх, приглади опънатата си назад коса, взе наметалото си и окуражително се усмихна на обезумялата от ужас прислужничка.

— Време е да се срещна с онзи звяр — барона, и да се изправя лице в лице със съдбата си — опита се да се пошегува тя. — Стой тук. Мег. Ако не се върна за теб веднага, изчакай един-два часа, после се измъкни възможно най-незабелязано. Или по-добре остани на борда. Може никой да не те открие, а утре параходът се връща обратно. В случай, че баронът даде воля на яростта си, по-добре само едната от нас да бъде арестувана и хвърлена в затвора.