Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 22

— В такъв случай може би ще си спомниш и още нещо — отвърна жената с по-спокоен тон. — Майката на Шеридан беше единствената ми сестра. Да ти кажа честно, Патрик, ако сестра ми беше жива да види тази… това посмешище… в което си превърнал Шеридан, тя щеше да изпадне в паника. Не — поправи се Корнелия, — щеше да умре от срам.

Шеридан замръзна от ужас. Майка й щяла да се срамува от нея? Не беше възможно! Та тя толкова я обичаше! Представи си как майка й сервира вечерята, чистата й колосана престилка, косата й, прибрана в стегнат кок ниско на тила… Майка й, докато сресва дългата й гъста коса… Майка й, наведена над иглата, докато шиеше „специална рокля“ за любимата си дъщеричка от парчетата дантела и плат, попаднали случайно в ръцете й…

Шеридан разпери ръце и се огледа критично. Носеше прашни и ожулени ботуши за езда, защото не искаше да си губи времето да завързва връзките на обувки. Кожените й панталони бяха целите на петна, да не говорим колко изтънели бяха на някои места. Коланът, изработен специално за нея от Спящото куче, изпълняваше двойна функция едновременно придържаше панталона й и държеше жакета й затворен. Срамота!…

Тя неохотно се обърна към малкото огледало до умивалника на леля й и пристъпи по-близо, за да огледа хубаво лицето и косата си. Отражението й я накара да се отдръпне отвратена. Вдигна ръце и се опита да прокара пръсти през сплъстената си коса, но не успя. Притисна с длани стърчащите на всички страни кичури и отново се приближи към огледалото. Бавно отдръпна ръце и косата й моментално щръкна встрани. Изобщо не приличаше на майка си. Не приличаше на нито една от жените, които някога беше виждала — факт, който не беше осъзнала до този момент.

Леля й Корнелия беше казала, че Шери се е превърнала в посмешище. Сега, като се замислеше, хората наистина реагираха малко странно, когато я видеха — особено мъжете. Те се втренчваха някак особено в нея. Похотливо ли? Баща й очевидно не беше забелязал, че през последната година гърдите на Шеридан бяха пораснали — чак я беше срам.

Леля й Корнелия беше споменала, че изглеждала като развратница. Развратница? Шеридан свъси вежди. Опита се да си спомни кога и в каква връзка беше чула да се използва тази дума. Развратница… Тази дума май имаше нещо общо с блудница… с уличница. „Развратна уличница“! Това беше! Но нима Шеридан беше такава?

В следващата минута леля й каза нещо, което я накара да замръзне на мястото си. Корнелия предлагаше на зет си да остави момичето при нея. Тя щеше да осигури на Шери спокоен дом и подходящо възпитание. Шеридан бързо отвори вратата и изкрещя:

— Не, татко, недей! Не ме оставяй тук, моля те! Ще почна да нося дамски обувки и ще се постарая да се справя с моята развратна коса, и каквото кажеш, само не ме оставяй тук!