Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 19

Шери беше чувала и други мъже да свирят на китара, но никой от тях не беше толкова добър като Раф. Струните трептяха под пръстите му и звуците караха сърцето й да бие по-силно. Внезапно темпото се смени, мелодията стана невероятно тъжна. Китарата сякаш плачеше. Третата мелодия беше лека и закачлива. Раф погледна към Шеридан, намигна й и започна да пее така, сякаш сам беше измислил текста специално за малката си приятелка. В песента се разказваше за един глупав мъж, който не ценял онова, което имал, нито жената, която го обичала, до мига, в който не загубил всичко. Преди Шери да се съвземе от вълнението при това изпълнение, Раф вече беше започнал друга песен, която момичето знаеше.

— Попей с мен, querida — мило каза той. Пеенето беше любимо занимание на всички скитници и особено на групата на Бромлейт, но тази нощ Шеридан почувства, че я обзема непознат до момента свян. Тя затвори очи и се опита да се съсредоточи върху музиката.

Когато песента свърши, се чуха бурни аплодисменти. Шери отвори очи и видя няколко непознати, дошли, привлечени от звънкия й глас.

Тази беше първата от многото последвали нощи, в които тя пееше заедно с Рафаел. Понякога, когато се окажеха в някой град или село, хората, които ги чуваха да пеят, изразяваха възхищението си, като им даваха храна или подаръци, дори и пари. Раф й показваше как да свири на китарата, макар тя да нямаше неговия талант, и започна да й дава уроци по испански. За кратко време момичето напредна много и скоро говореше испанския така добре, както и самия Рафаел. После се заеха с италианския, но и двамата не постигнаха особени успехи с този език. По молба на Шеридан, Раф държеше под око хората, с които баща й играеше комар.

Единственият човек, който, изглежда, се дразнеше от присъствието на Рафаел, беше Спящото куче. Старият индианец не криеше неодобрението си към младия човек и почти не му говореше. Държеше се дистанцирано и с Шеридан и когато момичето спомена за това пред баща си, Патрик й каза, че вероятно Спящото куче се чувства зле, тъй като тя вече не прекарва достатъчно време с него. След този разговор Шеридан отново се сближи с индианеца. Търсеше го за съвет и яздеше с него по-често, отколкото правеше това с Раф.

Всичко изглеждаше идеално… до мига, в който баща й не взе решение да посетят сестрата на майка й, която беше стара мома и живееше в Ричмънд, щата Вирджиния.

6

Шеридан гореше от нетърпение да види единствената си жива роднина, но когато се озова в малката задушна къща на леля си Корнелия, се почувства някак не на място.

Непрекъснато беше на тръни да не счупи някоя от крехките порцеланови фигурки или да не изцапа дантелените покривчици, които буквално бяха навсякъде. Въпреки че много внимаваше да не направи някоя пакост, чувството, че леля й не я харесва особено, не я напускаше. Подозрението й се затвърди, когато подслуша разговора между леля Корнелия и баща й два дни след тяхното пристигане в Ричмънд. Момиченцето седеше кротко до един прозорец и гледаше навън към оживената улица, когато до слуха му достигнаха приглушени гласове откъм съседната стая.