Читать «Борба на борда» онлайн - страница 7

Емилио Салгари

— А знаете ли посоката? — ме попита той.

— На изток.

Хванах дръжката, която морякът ми предостави, и я насочих на изток.

Ръчката на кормилното колело беше стар модел, т.е. състоеше се от един обикновен прът, опасен във време на буря и силен вятър. При пръв признак на ураган екипажът бързаше да постави един вид двойна дръжка, благодарение на което маневрата ставаше по-малко опасна.

Кърмилното колело беше доста голямо и затова мъчноподвижно, но аз умеех да го управлявам доста добре.

Останах на това място няколко часа, като непрекъснато следях компаса. После предоставих ръчката на един моряк и отидох да видя два големи делфина, които преследваха едно стадо сардини.

Тези две едри животни със сплеснати глави и хлъзгави тела се издигаха от време на време на повърхността и вдишваха въздух с глух шум, като някакъв гигантски мотор, и пак потъваха в бездната.

Към единадесет часа капитанът заповяда да развием едно от платната — това на задната мачта. Разгъването беше бавно и затруднено и един моряк, кой знае как, си приплесна единия пръст.

Към обяд капитанът се приближи до мен и ми каза с груб глас:

— Господин Емилио, харесва ли ви моята голета? Бога ми, това е чудесен платноход и ще видите как ще лети след малко!…

— Харесва ми вашия платноход — казах аз, като се усмихнах.

Трябва сега да призная откровено, че докато хвалех по този начин голетата му, в дъното на душата си го пращах по дяволите.

— А обичате ли моруна? — ме попита пак той.

— Защо? — попитах аз.

— Това ще ядем на обяд. Днес няма да има супа, но моруна — да.

Погледнах го право в очите. Това не влизаше в договора ни. На обяд винаги трябваше да има супа. Но все пак тактично си замълчах и се отправих към носа.

На обяд седнахме на масата. Моруната беше сготвена с половин дузина глави лук и картофи. Ястието не беше много изискано, но морският въздух изостряше апетита ми и аз ядох с голямо удоволствие.

Глава II

БУРЯТА

Само за два дни мнението ми за морето се бе променило. Фанатизмът ми към корабите, към безкрайната морска шир се беше изпарил по невероятен начин, почти неочаквано.

Обаче синкавата вълна, която ме беше привличала още от най-ранно детство, свободният, независим и авантюристичен морски живот все още властваше в ума ми, като ми даваше и изблик на ентусиазъм.

През деня изкачих няколко пъти една от мачтите, тъй като, додето стигаше поглед, цареше пълно спокойствие и поради това голетата изглеждаше почти неподвижна.

Слязох след това в кабината си и малко понаредих вещите си. Застлах койката и се помъчих да я направя по-мека. Най-сетне удари шест часът, часът за вечеря. И този път оскъдно ядене, съставено от солено сирене и глътка незавидно вино.

Започвах да ставам недоволен. Къде бяха обещанията, които този див капитан ми даваше предварително?

Нима не бе обещавал да се отнася с мен добре? Нима не ми бе обещал, че храната ще бъде добра? Значи този пияница ме бе измамил.

Но то беше нищо в сравнение с онова, което трябваше да дойде по-късно.

Вечерта луната, която се бе издигнала и осветила морето със сребрист блясък, се скри скоро в обятията на един гигантски облак, който идеше от юг.