Читать «Борба на борда» онлайн - страница 34

Час по-късно, като задуха лекият северен ветрец, видяхме на брега да се очертават контурите на града.

— Стигаме Бари! — извика радостно капитанът.

— Добре! Виждам! — отговорих. — Това означава, че ще ядем малко по-добре на закуска и на обяд, тъй като ще слезем на суша.

И наистина, към единадесет и половина часа влязохме с издути платна в пристанището на Бари.

Глава VII

ТЪГА ПО РОДНАТА ЗЕМЯ

Бари, старият Барум, в древно време се е обитавал от пенчеците в Апулия.

Под властта на Нерон бива издигнат в община. Много вероятно е, преди да е бил обитаван от пенчеците, да е бил стара гръцка колония, но подробности не се знаят за произхода му.

Когато пада Западната империя, Бари става владение на гръцките императори, а после — на лонгобардските дукове Бевененто в края на седми век.

През девети век сарацините, повикани от Ракис, го нападат и подлагат на огън и меч.

Лудвиг Немски го завладява през 870 година. Но няколко години след това попада в ръцете на гърците, които го правят седалище на своите капитани или управители.

През 1070 година Бари бива обсаден и завладян от норманите. През 1137 година, поради действията на Лотар, пада отново под немско господство. Няколко години след това — под владичеството на Руджеро, краля на Сицилия.

По-късно Бари е вече столица на едно княжество, което минава към Сфорците, докато през 1558 година бива присъединен към Неаполитанското кралство.

Сега Бари е главен център на провинцията, принадлежаща към кралство Италия.

В пристанището бяха закотвени различни кораби от всички националности.

Към три часа следобед можах най-после да скоча на суша.

Капитанът и синът му бяха с мен.

Като град Бари ми хареса много повече от Бриндизи. Широките булеварди, множеството дворци и обществените градини правят града много привлекателен.

Обходих стария вълнолом, плажа, пазарите. Направи ми силно впечатление калабрийското облекло на някои от хората. Имаше момчета, облечени само с по една риза. Всички говореха някакъв странен и неразбираем за нас, от Северна Италия, език.

Заедно с капитана и сина му влязохме в една гостилница, където ядохме макарони, бифтеци, плодове, пихме вино до насита и накрая платихме някаква нищожна сума.

Като излязохме оттам, намерихме двама други капитани с двама души от екипажа им. Всичките весели хора.

Тъй като бяхме на суша, решихме заедно да се поразвлечем. Започнахме с пиенето, като се спирахме ту в тази, ту в онази пивница.

После обиколихме града, твърде несигурни в краката.

Дойде вечерта и отидохме да вечеряме. Отново ядохме, пихме и се веселихме.

Дойдоха и музиканти и под звуците на мандолините играхме неаполитанска тарантела.

Към десет часа излязохме и се поразходихме насам-натам, пеейки и развличайки се кой както може, като всички се клатушкахме подобно кораб по време на буря поради нескромното количество изпито вино.

Сигурно си представяте как сме се смеели и какъв шум сме вдигали, какви концерти и танцови представления е имало по улиците под звуците на мандолините.

Подскачания, подхвърляния, прикляквания, най-безредни движения, придружени от пляскане с ръце и потропване с крака — всичко вземаше участие, за да докараме по-добре неаполитанската тарантела.