Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 41

Тарлинг се усмихна.

— Няма ли да седнете? — попита Милбърг и се настани на най-неудобния стол. — Видите ли — извини се с усмивка той, сочейки с ръка бюрото, — след смъртта на господин Лайн работата се увеличи ужасно много. Принуден съм да нося вкъщи и мога да ви уверя, господин Тарлинг, че понякога работя по цели нощи, до разсъмване, за да приготвя документите за ревизорите.

— А не излизате ли да се пораздвижите? — невинно се поинтересува Тарлинг. — Малки нощни разходки в мъглата за здраве?

Лицето на Милбърг се сви от учудване.

— Раздвижване ли, господин Тарлинг? — попита той, уж озадачен. — Не ви разбирам. Естествено, не бива да излизам в такава нощ. Мъглата е неочаквано гъста за това време на годината.

— Познавате ли Падингтън?

— Не — заяви Милбърг, — зная само, че там има гара, която понякога използвам. Но може би все пак ще ми обясните какво означава това ваше посещение?

— Означава — отсече Тарлинг, — че тази вечер бях нападнат от човек с вашата фигура и вашия ръст, който стреля два пъти по мен отблизо. Имам заповед за обиск.

Очите на господин Милбърг се присвиха.

— Какво ще търсите? — попита той.

— Револвер или автоматичен пистолет, или каквото намеря.

Милбърг стана.

— Можете да претърсите къщата от край до край — заяви той. — За щастие тя е малка, тъй като заплатата ми не позволява да имам по-скъпо жилище:

— Сам ли живеете тук? — осведоми се Тарлинг.

— Съвсем сам — отговори Милбърг. — В осем сутринта идва една жена да ми приготви закуска и да разтреби, но спя сам. Много съм засегнат — продължи той.

— Още повече ще се засегнете — отвърна Тарлинг и се зае с обиска.

Но остана разочарован — не откри и следа от оръжие, а камо ли от малките червени листчета, които очакваше да намери у Милбърг. Защото не търсеше човека, който го бе нападнал, а убиеца на Торнтън Лайн.

Върна се в малката дневна, където бяха останали Милбърг и инспекторът, без да издава смущението от неуспеха си.

— А сега, господин Милбърг — попита рязко той, — ми отговорете: виждали ли сте такова листче хартия?

Взе от джоба си листчето и го разтвори на масата. Милбърг се вторачи в китайските йероглифи върху тъмночервеното квадратче и кимна утвърдително.

— Да? — изненада се Тарлинг.

— Да, сър — заяви самодоволно господин Милбърг. — Щях да ви излъжа, ако кажех, че не съм виждал. За мен няма нищо по-отвратително от това да мамя някого.

— Мога да си представя — рече Тарлинг.

— Съжалявам за сарказма ви, господин Тарлинг — укори го Милбърг, — но ви уверявам, че мразя и презирам лъжата.

— Къде сте виждали такива хартийки?

— На бюрото на господин Лайн — беше неочакваният отговор.

— На бюрото на Лайн ли?

Милбърг кимна.

— Покойният господин Торнтън Лайн се върна от Изтока с много сувенири и сред тях имаше няколко листчета с китайски знаци като тези. Не разбирам китайски, защото не съм имал случай да ходя в Китай. Йероглифите може да са различни, но за несвикналото ми око всички изглеждат еднакви.