Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 18

— О, аз дълбоко обичам и уважавам госпожа Ландън — започна Хедър. — Всички ние се надяваме и се молим да се оправи достатъчно, за да се прибере по-скоро у дома си. Обаче…

— Без „обаче“. — Грета нахлупи шапка клош върху оловносивата си коса. — Това момче е част от нашата общност. Може и да живее в Бостън, но е Ландън и е един от нас. Бог е свидетел, че е минал през ада. Не ми се ще да мисля, че някой може да му създаде допълнителни неприятности.

— Аз… Аз нямах това предвид. — Хедър смутено ги огледа. — Честно, нямах такива намерения. Само се притеснявам за Абра. Не мога нищо да направя.

— Вярвам, че се притесняваш. — Грета й кимна отсечено. — Вярвам също, че нямаш причини да се притесняваш. Упражненията днес бяха много добри, Абра.

— Благодаря. Искаш ли да те закарам до вас? Доста силно вали.

— Мисля, че мога да понеса три минути ходене.

Жените се облякоха и излязоха. Морийн се забави.

— Хедър е кучка — оповести тя.

— С доста хора е така. Мнозина мислят като нея. Щом е заподозрян, значи трябва да е виновен. Това е неправилно.

— Естествено. — Морийн О’Мали, с коса, огненочервена като веждите й, отново отпи от бутилката си. — Проблемът е, че не знам дали и аз нямаше да мисля така, поне в някакво цинично малко кътче на съзнанието си, ако не познавах Илай.

— Нямах представа, че го познаваш.

— Беше първото ми сериозно гадже.

— Задръж така. — Абра я посочи и с двата си показалеца. — Просто задръж. Това си е история за чаша вино.

— Няма нужда да ми извиваш ръцете. Чакай само да пратя съобщение на Майк, че ще се забавя още половин час.

— Действай. Отивам да сипвам виното.

В кухнята Абра избра бутилка бира, докато Морийн се разполагаше на дивана в уютната дневна.

— Казва, че всичко е наред. Децата още не са се избили и в момента щастливо лудуват в снежната буря. — Погледна телефона си, усмихна се, когато Абра й подаде чашата, и я изчака да седне. — Благодаря. Предполагам, че това ще ме подсили, преди да ида до съседната врата и да вляза в битката, а после да нахраня войските.

— Започвай да разказваш.

— Бях на петнайсет и макар че вече се бях целувала, това всъщност беше първата ми целувка. Езици, ръце и тежко дишане. Нека най-напред уточня, че момчето имаше най-прекрасните устни и наистина чудесни ръце. Първият, трябва също да добавя, на когото позволих да докосне тези великолепни цици. — Потупа се по гърдите и отпи от виното. — Но не и последният.

— Детайли, моля.

— Четвърти юли, точно след фойерверките. Бяхме си запалили огън на плажа. Доста хлапета бяхме. Имах разрешение, което си бях извоювала доста трудно да ти кажа, и което моите деца ще си извоюват още по-трудно заради опита ми. А той беше толкова сладък. О, боже мой, Илай Ландън беше дошъл от Бостън за месец… Не можех да сваля очи от него. И не само аз.

— Колко сладък?

— Ммм. Тази къдрава коса, която ставаше все по-руса от слънцето с всеки ден, тези невероятни кристалносини очи. А усмивката му направо можеше да те повали в несвяст. Атлетична фигура — играеше баскетбол, доколкото помня. Ако не беше на плажа гол до кръста, беше в спортния център и играеше баскетбол… гол до кръста. Нека се повторя: ммм.