Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 9

Беше почти два часа, когато с тихи, предпазливи стъпки влезе в апартамента и запали лампата в коридора. Изкъпа се и се преоблече в стаята за гости, после грижливо подреди дрехите си за сутринта, влезе на пръсти в спалнята и се пъхна в леглото. Спокойното дишане на Нел му показа, че за радост не я е събудил. Знаеше, че можеха да минат часове, преди да заспи отново.

Той обаче нямаше подобни проблеми. Умората го надви мигновено.

4.

Петък, девети юни

Лиза Райън се събуди преди иззвъняването на будилника в пет сутринта. Джими бе изкарал още една неспокойна нощ, въртейки се в леглото и мърморейки в съня си. Три или четири пъти тя го бе галила нежно по гърба с надеждата да го успокои.

Най-после заспа дълбоко. Сега щеше да й се наложи да го разтърси, за да го събуди. Тя самата още не трябваше да става и се надяваше, че след като той излезе, ще успее да поспи малко, преди да дойде време да вдига децата.

Беше ужасно изморена, а днес имаше толкова много работа. Като добра маникюристка, всичките й часове от девет до шест бяха запазени.

Животът й преди не беше толкова тежък. Всичко се обърка, когато Джими загуби работата си. Остана така почти две години, преди да се обади на „Коулиф и съдружници“. Сега вече свързваха двата края, но все още имаха да изплащат насъбрани сметки.

Джими бе уволнен навремето, тъй като шефът му го бе чул как споделя с един от колегите си, че някой в компанията взима подкупи, понеже бетонът, който изливаха, не отговаряше на изискванията.

След тази случка, където и да кандидатстваше за работа, винаги получаваше един и същи отговор: „Съжаляваме, но нямаме нужда от вас.“

Мисълта, че беше наивно, глупаво и безполезно от негова страна въобще да споделя подобно нещо, стана причина за промяната му. Лиза бе сигурна, че съпругът й почти е стигнал до ръба на нервен срив, когато научиха от сътрудничката на Адам Коулиф, че молбата му е предадена на строителната компания на Сам Краус. Скоро след това разбраха с огромно облекчение, че е нает на работа.

Но емоционалният обрат, който Лиза очакваше да види у мъжа си, не се появи. Говори дори с психоаналитик. Той й каза, че Джими е изпаднал в депресия и че сам няма да успее да се справи със състоянието си. Но съпругът й се ядоса ужасно, когато тя му предложи да потърси професионална помощ.

През последните месеци Лиза започна да се чувства много стара за своите тридесет и три години. Човекът, спящ до нея, вече не приличаше на детския й любим, който обичаше да се шегува, че е изскочил от люлката си, за да я покани на първата им среща. В един момент той крещеше на нея и на децата, а в следващия очите му се изпълваха със сълзи и вече се извиняваше. Започна и да пие, обикновено два или три скоча всяка вечер, които не му се отразяваха добре.

Лиза знаеше, че причината за странното му поведение не е връзка с друга жена. Джими се прибираше всяка вечер и дори вече не ходеше на бейзболни мачове с приятелите си. Нито пък залагаше големи суми на коне или на лотария. В деня, когато плащаха заплатите, той й връчваше всичко.