Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 13

Краус се надигна и отиде до прозореца. Остана мрачно вторачен в улицата шестнайсет етажа по-надолу. Загледа как една кола бързо си проправя път през натовареното движение. После се усмихна криво, тъй като колата се оказа заклещена зад един камион, спрял внезапно и блокирал две платна.

Усмивката му обаче бързо изчезна, когато осъзна, че в известно отношение приличаше на тази кола. Беше преодолял много препятствия, за да стигне до даден етап в живота си, а сега на пътя му се явяваше огромна преграда и заплашваше да го блокира напълно. За първи път от пубертета насам се почувства уязвим.

Сам беше на петдесет години, среден на ръст, с едър кокал, обветрена кожа, оредяваща коса и независим характер. Никога не мислеше за външния си вид. Това, което го правеше привлекателен за жените, бе излъчването на непоклатима увереност в себе си, съчетана с циничен интелект. Някои го уважаваха. Много повече се страхуваха от него. Малко го харесваха. Към всички Сам изпитваше само леко презрение.

Телефонът звънна, последван от интеркома на секретарката му.

— Господин Ланг — съобщи тя.

Сам се намръщи. Компанията на Ланг беше третият фактор в работата по кула „Вандермиър“. Чувствата му към Питър Ланг варираха от завист заради факта, че е продукт на наследено богатство, до неохотно възхищение към гения му да купува евтини имоти, които се оказваха златни мини.

Краус отиде до бюрото си и вдигна слушалката.

— Да, Питър? Мислех, че си на игрището за голф.

Питър наистина се обаждаше от имението на баща си в Саутхямптън.

— Всъщност точно там съм. Просто исках да се уверя, че срещата ни не е отменена.

— Не е. — Сам затвори, без да каже довиждане.

7.

Колоната на Нел, наречена „Градът“, излизаше три пъти седмично в „Ню Йорк джърнъл“ и съдържаше кратки коментари за всякакви събития — от изкуство до политика. Беше започнала да я води преди две години, когато Мак се пенсионира, а тя отхвърли молбата на Боб Горман да ръководи кабинета му.

Майк Стюарт, издател на „Джърнъл“ и дългогодишен приятел на Нел и Мак, тогава й предложи рубриката.

— С всички писма, които си написала на страницата за мнения, всъщност си работила за нас безплатно, Нел — бе казал той. — Ти си невероятно добра писателка. И много проницателна. Защо да не ти плащат за това?

Колоната е още едно нещо, от което ще трябва да се откажа, когато се кандидатирам за Конгреса, мислеше Нел, докато влизаше в кабинета.

След като Адам бе излязъл сутринта, тя бе действала със засилена от гнева енергия. За по-малко от половин час бе разтребила масата, почистила кухнята и оправила леглото. После си спомни, че Адам се бе съблякъл в стаята за гости предишната нощ. Бързата проверка показа, че синьото сако и куфарчето бяха на леглото.

Който е толкова зает да затръшва врати, забравя някои неща, помисли си Нел. Е, ако му потрябват, нека сам се върне да си ги вземе или да прати някой. Взе сакото и го закачи в гардероба, а куфарчето занесе в малката трета спалня, която бяха превърнали в кабинет.