Читать «Гадателката» онлайн - страница 114

— Няма ли да докладва за нас на охраната на космодрума?

Пенелопа поклати глава.

— На кораба си има нещо, за което не иска никой да узнае. Ще купи друг кораб и ще се опита да ни открие сам, но няма да ни докладва.

— Какво пренася контрабандно? Наркотици? Пари?

— Не знам.

— А охраната няма ли да ни спре?

— Вече е дал пари да не обръщат внимание на кораба му. Ще си помислят, че работим за него — тя погледна загрижено към Мишката. — Сега харесваш ли ме пак?

— Разбира се, че те харесвам — увери я Мишката. — Просто се разстройвам, когато не мога да видя това, което виждаш ти.

— Искаше ми се и аз да не го виждам — искрено рече Пенелопа. — Тогава може би всички щяха да ме оставят на мира.

— Ти притежаваш невероятен дар, Гадателко — обади се Лъжекостенурката. — С времето ще се научиш да го цениш.

Пенелопа като че ли мислеше да поспори с извънземния, но после вдигна рамене и продължи да яде плодовата си салата. Няколко минути по-късно дебелият мъж стана и се запъти към тоалетната. Веднага щом изчезна от погледа им, Мишката, Пенелопа и Лъжекостенурката се изправиха и небрежно тръгнаха към кораба.

— Не е заключен — каза Пенелопа, като наближиха.

Люкът се отвори, когато тримата влязоха в обсега на корабните сензори, и те един по един се качиха вътре. Беше доста по-просторен от кораба на извънземния и бе предназначен за хора. Имаше пилотска кабина, разбира се, добре заредена кухня, две спални каюти и заключен склад.

— Контролните уреди са ми непознати — каза Лъжекостенурката, след като огледа инстументите. — И въпреки че говоря земен език, много трудно чета на него.

— Няма проблеми — обади се Мишката, мина покрай него и се настани на пилотското място. — Този компютър има модул Горшен/Бломбърг. Само му казваме какво искаме и той се грижи за всичко останало.

Тя се обърна към спътниците си.

— Сложете коланите.

Излетяха минута по-късно, а след десет минути компютърът съобщи, че е готов да излезе от орбита и да премине към светлинна скорост.

— Време да се вземе решение — рече Мишката. — Трябва да дам посока на навигационния компютър.

— Гадателко? — извънземният се обърна към Пенелопа и зачака нейното решение.

— Не знам името на онзи свят — отвърна момичето.

Мишката заповяда на компютъра да направи холографска карта на Вътрешната граница.

— Това е Лятно злато, това е Маккалистър, а ето това тук е Последен шанс — обясни тя.

Малкото момиче огледа картата и накрая протегна показалец към една далечна звезда, без други звезди наоколо.

— Тази.

Мишката инструктира навигационния компютър да определи курс към посочената звезда, после поиска сведения за света, към който се отправяха.

— Къде отиваме? — попита Лъжекостенурката.

— Звездата се нарича Боуман 26 — отговори Мишката.

— Странно име.

Мишката погледна сведенията върху екрана.

— Това е двайсет и шестата звезда, нанесена на картата от пионера Милтън Боуман преди повече от 3200 години. Третата от петте й планети е колонизирана през 288 година от галактическата ера и първоначално се казвала Ван дер Гелт III — на името на човека, който финансирал колонизацията.