Читать «Градът» онлайн - страница 4

Хвърляйки поглед назад към „ГРАДЪТ“, аз няма за какво да съжалявам. От време на време само, когато чета някой абзац, изведнъж разбирам, че мога да пиша по-стегнато сега, отколкото когато съм я писал тогава. Но това е мимолетна мисъл, защото знам, че днес не бих могъл да напиша разказите. Бяха необходими серия от особени обстоятелства, за да бъдат написани те и докато въздействието на тези обстоятелства все още остава и концепциите изглеждат все още валидни, то непосредствените обстоятелства са избледнели с годините.

ПРЕДГОВОР НА ИЗДАТЕЛЯ

Това са преданията, които Кучетата си разказват, когато вятърът идва от север, а в огнищата гори буен огън. В такива моменти семействата се събират при огнището, а кученцата седят тихо и слушат и след като разказвачът свърши, задават много въпроси:

„Какво е Човек?“, ще питат те.

Или може би „Какво е град?“

Или пък „Какво е война?“

На нито един от тези въпроси не може да се даде ясен отговор. Съществуват предположения, теории и възпитано изразявани догадки, но отговори няма.

В семеен кръг мнозина разказвачи са принудени да прибягнат до древното обяснение, че това са само приказки, че такива неща като Човек или град не съществуват, че в една проста история не е задължително да се търсят истини, че такива истории се съчиняват само за удоволствие.

Подобни обяснения може и да вършат работа, когато става дума за удовлетворяване на любопитството на палетата, обаче не са обяснения. Дори и в прости истории като тези се търсят истини.

Легендата, състояща се от осем предания, се разказва от безброй векове. Не е възможно да се определи времето на появяването й и дори най-старателните изследвания не са в състояние да разкрият убедително фазите на нейното развитие. Без съмнение, при дългогодишното й преразказване от поколение на поколение тя е била стилизирана. Не е възможно обаче да се определи посоката на това стилизиране.

Изводът, че е древна, както и споделяното от някои автори мнение, че поне донякъде тя не е от Кучешки произход, основани на изобилието от безсмислици, с които са изпълнени преданията — думи и изрази, и още по-лошо, идеи, които днес нямат никакъв смисъл и може би никога не са имали. След многократно разказване и преразказване тези думи и изрази са възприети. Макар и донякъде произволно, чрез оценяването им в контекста на казаното, те придобиват определен смисъл. Не е възможно обаче да се установи дали този произволно придаден смисъл съответства дори приблизително на тяхното първоначално значение.

В настоящото издание на преданията няма да бъдат правени опити да се анализират множеството аргументи от техническо естество, засягащи съществуването или несъществуването на Човека, загадката на града, теориите, свързани с войната, както и многото други въпроси, неизбежно задавани от изследователите, опитващи се да открият в корените на легендата някаква историческа истина.