Читать «Клиентът» онлайн - страница 261

После извади споразумението от куфарчето на Клинт. Хари и Мактюн вече го бяха подписали. Реджи добави своя подпис и подаде писалката на Даян. Отегчен от толкова много прегръдки и сълзи, Марк мина до стената и се загледа с възхищение в цветните снимки на реактивни самолети.

— Чудя се дали пък да не стана пилот — съобщи той на Клинт.

Реджи взе споразумението.

— Веднага се връщам — каза тя и излезе навън. Когато вратата се отвори, Труман неволно подскочи.

Горещото кафе изхвръкна от чашата и се разля по китката му. Той изруга, тръсна ръка и я избърса в панталона си.

— Спокойно, Лари — каза Реджи. — Всичко е наред. Подпиши тук.

Тя му поднесе споразумението и Труман надраска името си. След него се подписа К. О.

— Пригответе самолета — каза Реджи. — Заминават за Финикс.

К. О. се завъртя и махна с ръка на агентите край входа. Мактюн изтича да им даде допълнителни инструкции. Реджи се върна в канцеларията и затвори вратата.

Победоносно усмихнати, К. О. и Труман си подадоха ръце. После се загледаха към канцеларията.

— Сега пък какво? — промърмори Труман.

— Адвокатска им работа — каза К. О. — Само се чудят как да усложнят нещата.

Мактюн се върна и подаде на Труман тънък плик.

— Призовка за почитаемия Рой Фолтриг — усмихна се той. — Съдията Рузвелт я издаде тази сутрин.

— В неделя? — изненада се Труман и пое плика.

— Аха. Рано-рано викна секретарката в кабинета си. С нетърпение очаква да посрещне Фолтриг в Мемфис.

Тримата се изкискаха.

— Още тази сутрин ще я връча на почитаемия — каза Труман.

След минута вратата се отвори. Клинт, Даян, Марк и Реджи се отправиха към пистата. Двигателите на самолета заработиха. Наоколо търчаха агенти. Труман и Луис придружиха малката групичка до вратата на хангара.

Дипломатичният К. О. подаде ръка на Даян и каза:

— Всичко хубаво, мисис Суей. Джейсън Мактюн ще ви придружи до Финикс и ще се погрижи за всичко след пристигането. Вече сте в пълна безопасност. И ако можем да ви помогнем с нещо, винаги сме насреща.

Даян се усмихна сърдечно и стисна ръката му. Марк също протегна ръка и заяви:

— Благодаря, К. О. Ти си невероятен досадник.

Но говореше с усмивка, която зарази всички наоколо. К. О. се разсмя.

— Всичко хубаво, Марк. Уверявам те, синко, от теб по-голям досадник няма на тоя свят.

— Да, знам. Извинявай за всичко.

Марк подаде ръка на Труман и се отдалечи подир майка си и Мактюн. Реджи и Клинт останаха край вратата на хангара.

На половината път към самолета Марк спря. Сякаш обзет от внезапен страх, той застина на място и загледа как Даян се изкачва по стълбичката. През изминалите двайсет и четири часа не му бе хрумвало нито веднъж, че ще трябва да се раздели с Реджи. Просто бе предполагал, че все ще има някаква причина тя да ги придружи до края на всички тревоги. Сигурно щеше да излети с тях и да посещава новата болница, докато се увери, че вече са в безопасност. Ала сега, както бе спрял сред необятната писта — дребничък, неподвижен и замаян, — той изведнъж осъзна, че тя не е до него. Оставаше тук, при Клинт и хората от ФБР.

Бавно се завъртя и я погледна с разширени от ужас очи, осъзнавайки цялата истина. Направи две крачки към нея, после спря. Реджи се откъсна от групата и изтича към него. Коленичи и го погледна право в изплашените очи.