Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 81

— Ако кажа, че нямам нищо общо и ти дам най-голямата си честна дума, няма ли да ми повярваш? — попитах аз. — Нищо не съм правил и нищо не знаех за това.

— Остави това за Космическите Скаути — каза Анджела с нескрита ирония. — Защо не кажеш истината, все едно след двайсет секунди ще умреш.

— Казах ти истината — исках да се хвърля върху нея, но знаех, че няма да успея.

— Сбогом, Джим ди Грийс, приятно ми беше да прекарам с теб времето. Позволи ми, отивайки си, да ти доставя последна радост. Всичко, което направи за мен и срещу мен, беше напразно. Зад мен има врата и таен коридор, за който никой не знае. Преди да дойде тук полицията, ще бъда в безопасност. И ще ти кажа още, че ще убивам, убивам и убивам. И никой няма да може да ме спре.

Анджела вдигна пистолета в протегнатата си ръка и леко докосна спусъка. Зад нея се отдръпна панел, откривайки черна дупка в стената.

— Не разигравай сцени, Джим — каза тя, като внимателно ме гледаше зад пистолета. — Няма да се хвана на въдицата. Тези широко разтворени ори, това удивление, като че ли някой стои зад гърба ми. Няма да се обърна. Нищо няма да стане.

— Знаменити последни слова — казах аз, отскачайки настрани.

Пистолетът щракна, но куршумът се заби в тавана. Зад нея стоеше Инскин, хванал пистолета, избит от ръцете й.

Анджела ме погледна ужасено, без дори да се опита да се съпротивлява. Вече и белезниците щракнаха на тънките й китки, а тя все още стоеше така неподвижно и мълчеше. Скочих напред, викайки името й.

Зад Инскин се появиха двама униформени патрули, взеха я, а той затвори вратата, за да не се хвърля след тях. Стоях вял и безучастен, както преди това Анджела.

Глава 19

— Да пийнем — каза Инскин, отпускайки с в креслото на Анджела и изваждайки от джоба си плоска бутилка. — Бренди. Ерзац на земно, но все пак не е местно от разтворена пластмаса.

— Пукни… ти… — мъчително подбирайки по-силни думи и изрази от междузвездния си лексикон, се опитах да избия чашата от ръката му. Той финтира, вдигна я без ни най-малко раздразнение и я изпи.

— Какво, това новият език за общуване с висшите офицери на Специалния Корпус ли е? — попита той, като отново напълни чашата. — Изглежда, че сте забравили всички порядки, съвсем сте се разпуснали. Нали при нас не всичко е позволено — възнамеряваше да пие, но го прекъснах.

— Защо го направихте? — попитах аз, все още раздиран от страсти.

— Защото ти не го направи, ето защо. Операцията е завършена, ти я спечели. Досега беше на изпитателен срок, а сега получаваш званието пълномощен агент.

Той пъхна ръка в джоба си и извади малка златна звездичка, направена от хартия, внимателно я близна и тържествено я залепи отпред на блузата ми.