Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 56

Най-близкото кафе ми предложи тези възможности, след като прогоних проститутките. Ейнджълин просто си играеше на проститутка, а изглеждаше по-добре от цялото това стадо, взето заедно. Ейнджълин. През цялото време мислех за нея. Алкохолът загря стомаха ми и тя се стопли в мислите ми. Нима наистина исках да я предам или дори да я убия? Що за глупост! Единствената умна жена от всички, които съм срещал. Никога няма да забравя как крачеше с роклята си. Малко да я опитомя и какъв екип би се получил! От тази сладка мисъл лицето ми пламна и с една глътка пресуших чашата.

Трябва да я намеря, тя за нищо на света няма да напусне тази планета, напомняща райски градини. Момиче с нейните амбиции тук ще тръгне право към върха, никой няма да може да я спре. Именно това е мястото, където трябваше да бъде. През целия си живот Ейнджълин е била сигурна, че е по-добра от тази тълпа и го е доказвала на себе си и на всички отново и отново. Пристигането ми можеше да се окаже най-голямото щастие за Ейнджълин. Държах се на тази планета като истински селянин. Когато Ейнджълин се разправи с мен, тя можеше да спре, да се успокои и подчини на реда. Съперничеството можеше да бъде отложено за известно време.

Докато седях там, нещо ме разтревожи, някакъв важен момент, който изобщо не можех да си спомня. Накрая разбрах! Скоро инжекцията ще прекъсне действието си. Трябваше да се върна в стаята. Изплуваха страховете по повод изпълнението на експеримента, но разбрах, че това са стари съмнения. Тази извара не беше по-опасна от аспирин. И в същото време най-велика, космическа шега. Нови светове и възможности се откриха пред мен, мозъкът ми стана по-ясен, а мислите по-логични.

Платих на бармана и дълго чаках да отброи рестото.

— По-бързо! — казах аз високо, за да чуят всички. — Купувачът бърза, така че и ти побързай… Още два гулдена. — Държах парите в разтворената си длан и когато той се наведе, за да ги преброи, го плеснах с дланта и парите по муцуната. Заедно с това понижих гласа си, за да чуе само той и му обясних какво мисля за него. Фрайбурският език е богат на изрази и аз избрах най-хубавите. Исках да продължа обучението, но това изискваше време, а аз бързах за стаята в хотела. Тръгвайки, погледнах огледалото, висящо на предната стена и отразяващо картината зад гърба ми. И добре направих. Той извади изпод бара парче тръба и го вдигна над главата ми. Не исках да го лишавам от удоволствието, не хванах ръката му и едва когато тя започна да пада надолу, отстъпих встрани, като му позволих само едва-едва да ме докосне.

А след това просто хванах тази нахална ръка и я счупих в края на стойката. Воплите му бяха като райска музика за сърцето ми, бях готов да ги слушам безкрайно. Но нямаше време.