Читать «Историята на О» онлайн - страница 38

Полин Реаж

На другия ден О току-що била привършила да обядва сама по халат в зелената трапезария — Рьоне излязъл рано и трябвало да се върне чак привечер, за да я заведе на вечеря — когато телефонът иззвънял. Апаратът бил в спалнята на нощното шкафче до леглото, под лампата. О седнала на пода, за да вдигне слушалката. Обаждал се Рьоне, искал да знае дала прислужницата си е тръгнала. Да, току-що, като преди това сервирала обяда, и щяла да се върне чак на другия ден сутринта.

„Започна ли да отбираш дрехите си?“ — попитал Рьоне.

„Канех се да започна — отвърнала тя, — но станах много късно, изкъпах се във ваната и бях готова едва за обяд.“

„Облечена ли си?“

„Не, още съм по нощница и по халат.“

„Остави слушалката, свали си халата и нощницата.“

О се подчиняла, тъй слисана, че апаратът се плъзнал от леглото, където го поставила, върху белия килим и тя помислила, че връзката е прекъсната. Не, не била прекъсната.

„Гола ли си?“ — подел Рьоне.

„Да — казала тя, — но откъде ми се обаждаш?“

Той не отвърнал на въпроса й, добавил само „Пазиш ли пръстена си?“. Пазела го. Тогава той й казал да остане, както е, докато си дойде, и да подготви куфара с дрехите, от които трябва да се освободи. След това затворил. Минавал един часът и времето било хубаво. Оскъдно слънце огрявало на килима бялата нощница и халата от рипсено кадифе, бледозелен на цвят като кората на млад бадем — при събличането О ги оставила да се изхлузят в краката й. Вдигнала ги и отишла да ги отнесе в банята, за да ги прибере в един шкаф. Пътем едно от огледалата на вратата, което образувало с част от стената и другата врата, също облицована с огледала, голямо тристенно огледало, й препратило внезапно собствения й образ: тя нямала по себе си нищо друго освен кожените чехли в същия зелен цвят като халата й — съвсем малко по-тъмен от чехлите, които носела в Роаси — и пръстена. Нямало вече нито нашийник, нито кожени гривни, и била сама единствен зрител на самата себе си. И въпреки всичко никога по-рано не се била чувствувала в непълна степен отдадена на чуждата воля, в по-пълна степен робиня и по-щастлива по тази причина. Когато се навеждала, за да отвори някое чекмедже, тя виждала как гърдите й леко помръдват. Отнело й близо два часа да разстеле върху леглото си дрехите, които трябвало след това да подреди в куфара. Що се отнася до гащичките, от само себе си се разбирало; тя ги струпала до едната колонка. Същото било и за сутиените, не останал нито един: всичките се прихлупвали на гърба и се закопчавали отстрани. Сетила се обаче по какъв начин можела да заръча да й ушият същия модел, като преместят закопчалката по средата отпред, точно в трапчинката под гърдите. Коланите не я затруднили кой знае колко, но се поколебала да прибави към тях и везания пояс за стягане на кръста от розов сатен, който се връзвал на гърба и толкова приличал на корсета й от Роаси. Отделила го настрана върху скрина. Рьоне щял да реши. Той щял да реши също за пуловерите, които до един се обличали през главата и били стегнати по врата, с една дума, не се разкопчавали. Но можело да се вдигат от кръста нагоре и така да се открият гърдите. В замяна на това всички комбинезони се натрупали на леглото й. В чекмеджето на скрина останала една фуста от черна тафта с плисиран волан, обточен с дантела по края, която служела като подплата към една солей-пола от черен вълнен плат, твърде ефирен, за да не прозира. Щели да са й нужни други фусти, светли и къси. Установила, че щяло да й се наложи също или да се откаже да носи прави рокли, или да избира модели на рокли-палта, от горе до долу с копчета, и да поръча тогава да й ушият подплата, която да се разкопчава едновременно със самата рокля. За фустите било лесно, за роклите — също, но за хастарите на роклите какво щяла да каже шивачката на бельо? Ще й обясни, че иска подвижна подплата, понеже е зиморничава. Вярно, че била зиморничава, и се запитала изведнъж как ще понася студа навън през зимата тъй леко облечена. Когато най-сетне свършила и спасила от гардероба си само шемизетите, който до една се закопчавали отпред, черната плисирана пола, палтата си, то се знае, и костюма, с който се върнала от Роаси, тя отишла да приготви чай. В кухнята увеличила термостата на отоплителната печка; прислужницата не била напълнила кошницата с дърва за камината в гостната, а О знаела, че на любовника й ще му бъде приятно да я свари вечерта край огъня в гостната. Тя напълнила кошницата от сандъка в коридора, отнесла я до камината в гостната и наклала огъня. Така сгушена в едно голяло кресло с подноса за чай до себе си, зачакала той да се върне, но този път, както й бил заповядал — гола.