Читать «Историята на О» онлайн - страница 13

„Не, никога.“

„Нито сте я били с камшик?“

„Не, никога, но тъкмо затова…“ — отговарял нейният любовник.

„Тъкмо затова — изрекъл другият глас. — Но не да я вържете някой път, да я понашибате леко и това да й достави удоволствие, не! Това, което е нужно, е да отмине моментът, в който изпитва удоволствие, и да стигне до сълзите.“

Накарали тогава О да стане и вече се канели да я развържат, по всяка вероятност за да я оковат за някой стълб или стена, когато един от присъствуващите се възпротивил и казал, че иска първо да я обладае, и то веднага — тъй че отново я накарали да коленичи, но този път облегната с гърди на една табуретка, все така с ръце на гърба и задни части по-високо от бюста, и единият от мъжете, придържайки я с две ръце за ханша, се врязал между бедрата й. После отстъпил мястото на друг. Третият пожелал да си проправи път колкото се може по-навътре и като напънал рязко, я накарал да изпищи. Когато я пуснал, стенеща и обляна в сълзи под превръзката, тя се свлякла на земята: колкото да почувствува допира на нечии колене върху лицето си и да разбере, че и устата й няма да бъде пощадена. Изоставили я накрая, пленница, легнала по гръб в червените си одежди край огъня. Чула как пълнят чаши и как пият, как местят столове. Отново добавили дърва в огъня. Внезапно й свалили превръзката от очите. Просторната стая с книги по стените била слабо осветена от лампа, поставена върху една конзола, и от светлината на огъня, който повторно се разпалвал. Двама от мъжете пушели прави. Друг един бил седнал с камшик върху коленете, а онзи, който стоял наведен над нея и я милвал по гръдта, бил нейният любовник. Но и четиримата я били обладали и тя не го различила от останалите.