Читать «Игра на любов» онлайн - страница 186

Тя се отдръпна пред погледа му, парирайки го с още по-гневни думи:

— А ти по-добре си припомни в какво си виновен. Сигурна съм, че отвличането все още се счита за сериозно престъпление, дори в дивата Сардиния, и трябва да те предупредя, че баща ми сигурно вече…

— Вече се свързах със сър Ерик. — Небрежността, с която й съобщи точно тази изненадваща новина, я накара отново да се задъха.

Той продължи безжалостно със същия безизразен тон, сякаш тя изобщо не се беше опитала да каже нещо.

— Съобщих на баща ти, с когото всъщност се познавам, че ти и аз сме се срещнали в Лос Анджелиз, влюбили сме се лудо един в друг и сме решили да избягаме. Всъщност беше горе-долу така, нали, съкровище? — Тя изненадано изучаваше лицето му и не можеше да повярва на това, което чува.

— Какво…?

— Моля те, остави ме да довърша, за да преминем към това, което трябва да направим. А ние имаме… — той хвърли бърз поглед на златния часовник на ръката си и отново погледна към нея. — Имаме около седем часа, преди да дойде време да се връщаме. Достатъчно да ти купим нещо подходящо за обличане, освен ако не предпочиташ да отлетиш до Париж.

— За какво точно говориш, за бога? — Сара осъзна, че гласът й изтънява почти до писък, но не беше в състояние да направи нищо. Той беше… той беше… И тогава отговорът му я връхлетя едва ли не като взрив.

— Говоря за нашата сватба, разбира се. Какво друго мислиш, че имам предвид? И е съвсем честно. Губя една годеница, печеля друга — има някаква поетична справедливост в това, не си ли съгласна?

Стаята сякаш се завъртя около нея по много странен начин. Не, нямаше да припадне за пръв път в живота си, преди да му каже точно какво мисли за него, за високомерните му постъпки, за старинния му замък и за всичко останало, което толкова мразеше у него, нали?

— Аз не… няма… — За свое разочарование Сара установи, че започва да плаче, гневните, смущаващо шумни ридания, които не можеше да спре, почти я задушаваха. — Аз… аз не искам да се омъжа по такъв… пресметлив, хладнокръвен начин! Няма да позволя да бъда… използвана и манипулирана повече… чуваш ли ме? Няма да се примиря с твоя… твоя харем и твоя… не искам да се омъжвам само защото ти… познаваш татко и… знаеш много добре какво си мислеше за мен и как ме наричаше… и…

Когато престана да се опитва да декламира почти неразбираемите си протести, Сара осъзна, че плаче върху гърдите му, а ръцете му я бяха прегърнали, сякаш… сякаш той наистина я искаше. Но у нея все още беше останал достатъчно здрав разум, за да осъзнае колко нелепа е тази мисъл! Той просто се правеше, че я успокоява, за да върши тя точно това, което той иска.

Сара се опита да се възпротиви на това ново унижение, да се отдръпне от него, но ръцете му я задържаха като затвора, от който се беше опитала да избяга само преди няколко часа.

— О, престани! Аз не съм… италианците винаги се женят за девствени жени, ти… ти сам каза това! А аз не съм…