Читать «Игра на любов» онлайн - страница 182

— Да, моля. Ще се наложи да взема назаем от Мона нещо за обличане, защото, виждаш ли, оставих всичко, когато избягах.

— С всеки изминат миг става все по-интересно, мило дете! Избягала си, а? Мога ли да попитам защо или от кого?

— От един… тиранин! — Е, такъв си беше, нали? И може би ако продължаваше да говори, нямаше да забелязва колко безразсъдно кара Мат Бейкър. — Държеше ме заключена в своя дворец като робиня или нещо такова! Ако не беше Анджело, можеше никога да не успея да избягам. Знам, че звучи като абсурдна мелодрама, — добави Сара сковано, забелязвайки насмешливия поглед на Мат, — но въпреки всичко е истина. Баща ми сигурно вече е накарал Интерпол да ме търси! — Което вероятно също беше вярно, припомни си тя със закъсняло смущение. Татко би постъпил точно така и трябваше да му изпрати телеграма от хотела.

— Като те гледам, прекрасно момиченце, мисля, че мога да разбера защо един мъж би искал да те запази изцяло за себе си — каза Мат провлачено. Той сложи ръка на бедрото на Сара и тя инстинктивно се стегна, което го заинтригува и предизвика едновременно. Какво секси парче с тази коса като грива и златист загар, който подчертаваше зелените й очи! Тя приказваше и се държеше секси, но той имаше шесто чувство за жените, което винаги му подсказваше точно как желае да бъде съблазнена една жена, а у тази той долавяше някаква срамежливост, която би било вълнуващо да преодолее.

Със същата небрежност, с която беше поставил ръката си върху бедрото й, Мат я махна… за голямо облекчение на Сара. Колата изви рязко, като едва избягна един мотопед, и в този момент един познат на вид мотоциклет профуча с триумфиращо ръмжене на косъм от тях.

— А това според мен беше Анджело! — каза Мат мрачно. — Мона трябва да е полудяла!

Наистина беше майка й, която се возеше зад Анджело с развети от вятъра коси и очи, скрити зад огромни слънчеви очила. Беше им махнала небрежно, докато ги задминаваха, и очевидно се чувстваше много по-безгрижно върху мотоциклета, отколкото Сара!

— Какъв беше този мотор? „Хонда“? На приличен прав път тази красавица би го настигнала без проблеми! — каза Мат с тон, от който на Сара й се прииска да затвори очи от ужас. Той нямаше да… Мазератито взе следващия завой почти на две колела и тя наистина затвори очи, дори мислите й секнаха и тя усещаше само ударите на сърцето си, отекващи като думкане на тъпан.

Отвори очи, едва когато чу Мат да ругае недоволно.

— По дяволите! Хитрото копеле сигурно е минало напряко през алеите.

Щом го чуваше да говори, поне беше жива. А и вече не усещаше вятъра в лицето си, нито чуваше бръмченето на мощния мотор, което означаваше, че са спрели.

— Добре ли си, мила? Не те изплаших, нали? — Мат си спомни за нея със закъсняла загриженост, от което Сара побесня. Ако краката й не бяха така омекнали, просто щеше да излезе от проклетата му кола, която той управляваше като смъртоносно оръжие, и щеше да го зареже без нито една дума!

Когато отново започна да вижда ясно, Сара пое дълбоко дъх, готова да му каже точно какво мисли за шофирането му, но той вече не гледаше към нея.