Читать «Игра на любов» онлайн - страница 11

Сблъсквайки се с мълчаливото упорство на Дилайт, Сара опита отново:

— Скъпа, помисли много внимателно! Искам да кажа, че ако този мъж е… толкова умен, колкото казваш, и ако те е проучил, сигурно ще знае за мен. Ако случайно разбере, че и аз съм в Лос Анджелис, че живеем в един апартамент…

— Нищо такова няма да разбере! — каза победоносно Дилайт. — Съжалявам, скъпа, но не можем да бъдем заедно в апартамента ми. Ще отидеш на общежитие, или на хотел, ако не можеш да понасяш тая мисъл. И няма да ни виждат заедно. А що се отнася до другите ти възражения, защо ще го е грижа дали имам полусестра или не. Не му се е налагано да ме проучва чак толкова — всъщност аз никога не съм крила живота, който съм водила, нали? Не, ще стоим далеч една от друга и ще водим различен живот. Ти ще бъдеш много тиха и незабележима, а аз ще направя така, че да ме виждат навсякъде, докато дойде моментът да се сменим, и тогава…

Хващайки се за сламка, Сара каза неуверено:

— Но… а филмът? Помниш ли, каза ми, че си получила малка роля в сериозен филм — толкова беше въодушевена от това! Няма да я откажеш, нали?

Дилайт се ухили дяволито.

— Да я откажа? Не, по дяволите… това не би било в мой стил! Но ако снимките не започнат скоро — замисляла ли си се някога сестричке, дали си наследила нещо от таланта на мама Мона?

3

Лос Анджелис през есента беше по-горещ, отколкото Сара изобщо би могла да си представи, въпреки че беше предупредена. И най-тънките й памучни летни дрехи не бяха подходящи за изгарящата горещина, която сякаш се просмукваше до костите й и я лишаваше от обичайната й жизненост и енергичност, а изглежда и от волята й. Защо иначе щеше все още да се съгласява, и то почти без никаква съпротива, с щурия план на Дилайт? Защото това си беше чиста лудост — цялата идея, че двете биха могли да измамят един твърдоглав, хладнокръвно арогантен италиански магнат, който е бил достатъчно умен и безскрупулен да натрупа сам огромно богатство. Сара няколко пъти се опита да каже това на сестра си, но Дилайт не искаше да чуе.

— Разбира се, че нашият план — моят план — ще успее и само да си посмяла да мислиш друго, чуваш ли? Ще успее, защото така трябва, това е всичко. Полудявам от това, че не мога да виждам Карло, нито да си говоря с него по телефона, докато е забит там някъде в пущинаците на Аржентина!

— Скъпа, мога да си представя какво ти е, но… това наистина звучи като история от роман! Ако твоят Карло така или иначе заминава сам, какво ти пречи… — Забелязвайки признаците на зараждаща се буря по изразителното лице на Дилайт, Сара въздъхна и завърши доста колебливо: — Е, не виждам как това чудовище големият брат би могъл да ти стори нещо! Нито пък какво точно би могъл да ти направи.

— Ти не го познаваш! — каза Дилайт мрачно. — Казах ти, че е способен на всичко, дори да организира някое удобно „произшествие“ с мен. Повярвай ми, Сара, това е единственият начин.

Това означаваше, че те всъщност не могат да се виждат и да бъдат заедно, както се надяваше Сара, когато уреди да учи в колеж в Лос Анджелис. Както и че, уплашена или не, тя просто трябваше да удържи на думата си — бързо да заеме мястото на Дилайт, когато сестра й се измъкне, за да отиде при любимия си. Положението й беше отчайващо мелодраматично, но поне можеше да се вкопчи в мисълта, че мама Мона, каквато си беше романтична по душа, би одобрила напълно, точно както татко би бил абсолютно против, ако знаеше. Сара потрепери при мисълта, че той може да разбере. Тя установи, че й се иска повече от всякога да не се беше съгласявала с лудия план на сестра си. Целият замисъл заприличваше все повече на сюжет от евтин шпионски филм, заснет в Холивуд, особено след като телефонът оставаше единственият начин за връзка между Сара и Дилайт. А Дилайт винаги се обаждаше от автомат, защото, както заявяваше съвсем сериозно: „Не бих се учудила, ако Марко подслушва телефона ми, само за да разбере дали аз и Карло поддържаме връзка!“