Читать «Преобразеният» онлайн - страница 8

— Бях любопитен.

Светулката издаде звук, който трябваше да означава презрително изсумтяване. Никак не беше приятен.

2.

Вързаха ръцете на Ленъкс зад гърба и го поведоха към огромната пирамида, която вече бе видял доста отблизо. Тя бе висока около двадесет метра и по гладките й златисти стени не личаха никакви знаци или релефи. Чудеше се, че е построена от такава примитивна раса като Светулките, Допусна, че може би някаква друга раса от междузвездни пътешественици я е издигнала и после я е изоставила, че произходът й е бил забравен през вековете и така тя е станала най-свещеният от религиозните паметници на Светулките.

— Нали за това дойде, Завиър Уилям Ленъкс? — обърна се към него Светулката със златистата мантия, сочейки пирамидата.

— Дойдох да проследя цялата церемония — отговори просто Ленъкс.

— Защо?

— Разказваха ми, че е едновременно прекрасна и ужасяваща.

— Ние нямаме желание да гледаме вашите религиозни церемонии — натърти Светулката.

— Би трябвало да присъствате на някоя — поде Ленъкс. — Може да ви се стори интересна.

— Вашият Бог допуска ли на нея същества от всякакви раси?

— Мнозина от моите биха казали, че той е и ваш Бог.

Светулката издаде някакъв свой еквивалент на смях.

— Нямам нищо против да мислят така.

— Ще се радвам да поговоря на религиозни теми с вас.

— Сигурен съм — парира Светулката. Спряха пред основата на пирамидата.

— Какво смятате да правите с мен? — мъчеше се да скрие нервността си Ленъкс.

— Знаел си до какво водят действията ти още преди да дойдеш.

— Може би трябва да поразмислите повечко над последиците от вашите действия — Ленъкс се стараеше думите му да прозвучат възможно най-авторитетно. — Не можете да убиете някого от Хората без никакво възмездие.

— В твоето положение нямаш право да се пазариш.

— Не съм тук да навредя на някого — отвърна Ленъкс. — Дойдох сам и невъоръжен. Защо просто не ме оставите да наблюдавам церемонията и да си отида тихо и мирно?

Светулката го изгледа продължително.

— Точно такъв наивник и глупак си, какъвто те описваха.

По лицето на Ленъкс премина злобна усмивчица.

— Такъв съм си по природа.

— Природата ти няма никакво значение.

Приближи още една Светулка, също със златиста мантия, спря на двадесетина крачки от тях и повика с жест пазача на Ленъкс.

— Обкръжен си — каза първият. — Не мърдай, иначе ще бъдеш убит на място.

И се запъти към другата Светулка със златиста мантия. Двамата започнаха оживено да разговарят на неразбираем за Ленъкс диалект. След няколко минути първият се върна при него.

— Късметлия си, Завиър Уилям Ленъкс — бяха първите му думи. — Моят народ смята, че ако те убием, това ще предизвика нападение срещу нас. За мен няма никакво значение, защото знам, че моят Бог ще ни пази, но има други, чиято вяра не е толкова силна. Затова, ако ми дадеш дума, че ще напуснеш Гротамана и никога вече няма да се върнеш тук, ще те оставим да живееш.

„Кучият му син — помисли Ленъкс, — Хванаха се на въдицата. Няма да ме убият!“

— Имате я — произнесе на глас и добави: — след като видя церемонията.