Читать «Преобразеният» онлайн - страница 4

Вървейки по улицата, без да обръща внимание на децата и без те да му обръщат внимание, Ленъкс забеляза някаква манерка, която висеше пред една колибка, но се опита да не мисли за нея. Нямаше начин да я открадне, без да го забележат, особено на такова многолюдно място. Като помисли за това, се почуди дали още се поти. Близна горната си устна, за да разбере. Беше влажна и солена. Виждаха ли се някакви петна от пот? Не знаеше и нямаше начин да провери, но децата продължаваха да не го забелязват и той стигна до заключението, че мантията му е още суха.

Погледна две момченца, които се гонеха насред улицата. Как го правят, по дяволите? Метаболизмът им сигурно не беше много по-различен — и те живееха с помощта на кислорода, който поддържа човешкия живот. Но не се потяха, не пускаха слюнка, не дишаха тежко, не даваха никакви признаци, че жегата им влияе. Еволюция и адаптация, помисли, еволюция и адаптация. Но това не обясняваше крилата. Не можеха да летят — имайки предвид конструкцията им, никога не са летели, — така че защо им са крила? А пръстите им — защо са толкова дълги? Как може едни безполезни крила и пръсти с по четири стави да им служат за оцеляване?

„Трябваше да поработя повече у дома.“

Но сега той наистина правеше точно това. Светулките нямаха никаква полза от Хората. Отказваха да търгуват с тях. Отказваха да разменят посланици. Отказваха да имат нещо общо с разпрострялата се на всички страни Република на Хората. Бяха им отпуснали само един малък аванпост точно насред опалената от слънцето южна пустиня, известна като фурната на ада, но никой от Хората нямаше достъп до градовете им. Наистина чудо беше, че Ленъкс успя да научи езика им, защото не разполагаха нито с радиосигнали, нито с видеосигнали, които да изучат и анализират. Той постигна това, докато стоя затворен заедно с една Светулка, обвинена в четворно убийство на Хора. Наложи му се да се бори за живота си поне петдесет пъти, преди Светулката да склони на примирие и да започне да разговаря с него. Дори сега, когато се опитваше да се прави на Светулка и се промъкваше към пирамидата, си нямаше никакво понятие за значението на грубите драсканици, които минаваха за писмен език на Светулките.

С говоримия език беше много по-лесно. Прост и тромав, стържещ ухото, но в него имаше някаква поезия, когато го превеждаха на езика на Хората. Името, с което Светулките наричаха Медина, беше Гротамана — Докоснат от Бога, а името на града, където се намираше сега — Браканан, буквално означаваше Златен в края на деня. Само на това полукълбо имаше петдесетина диалекта, но за щастие езикът, който той успя да научи от съкилийника си, беше жаргон, станал общо комуникативно средство на хиляди мили наоколо.

Три насекоми забръмчаха покрай лицето му. Опита се да не им обръща внимание и към тях се присъединиха още шест.

„Заради солта трябва да е“ — предположи той. Сега, когато беше подготвен, можеше да контролира реакциите си. Само че насекомите не досаждаха на никоя Светулка и ако покрай него се съберяха много, някой щеше да се зачуди.