Читать «Колекционерите» онлайн - страница 222

— Не говориш сериозно!

— Напротив. След като веднъж съм я подменила, ще мога да го направя и втори път.

— Ами ако те хванат?

В погледа й пролича съжаление.

— Днес съм много по-добра, отколкото тогава. — Обърна се към Милтън и попита: — Ще ми помогнеш ли?

— Иска ли питане! — светна лицето на младежа.

Кейлъб беше пред апоплектичен удар.

— Категорично ти забранявам да участваш в измами! — изкрещя извън себе си той.

— Защо не се вземеш в ръце? — учудено го изгледа приятелят му. — Каква измама е да върнем истинската книга на нейния собственик?

Кейлъб понечи да отговори нещо, после се овладя и мрачно кимна.

— Предполагам, че си прав.

— Аз ще се погрижа за подробностите — каза Анабел и посегна към кутията в ръцете на библиотекаря. — Но за целта ще ми трябва оригиналният екземпляр.

— Не! — дръпна се инстинктивно Кейлъб и притисна книгата към гърдите си. — Предпочитам да я задържа, докато всичко е готово!

— На Монти Чеймбърс каза, че е само куп стара хартия — напомни му Рубън.

— И оттогава насам не съм мигнал! — съкрушено въздъхна Кейлъб. — По всичко личи, че са ме проклели всички духове — закрилници на старите книги!

— Добре, задръж я — отстъпи Анабел.

— Слава богу, че видяхме края на тоя цирк! — избоботи Рубън и в погледа му светна надежда. — Няма ли най-сетне да излезеш и с мен? Какво ще кажеш за довечера?

— Нека най-напред да проверим метеорологичната прогноза — усмихна се тя. — Но при всички случаи благодаря за поканата.

— Бъдете сигурна, че тя няма да е последна, госпожо — отвърна Рубън и галантно й целуна ръка.

Срещата приключи. Анабел изчака, докато другите си тръгнат, след което се присъедини към Стоун, който беше възобновил работата си между гробовете.

Докато той бършеше с влажна кърпа някакъв надгробен камък, тя оскуба тревата около него.

— Нямам нужда от помощ — обясни й той. — А и работата в гробище не е за човек като теб.

— А каква работа е за човек като мен! — изгледа го тя, сложила ръце на кръста си.

— Човек като теб трябва да има съпруг, деца, къща в предградията, да членува в училищното настоятелство, а може би и да разхожда куче.

— Шегуваш се, нали?

— Да. Какво възнамеряваш да правиш?

— Първо ще върна книгата, иначе Кейлъб няма да ме остави на мира.

— А после?

— После не знам — сви рамене тя. — Нямам навика да планирам толкова надалеч.

Взе една гъба, клекна до Стоун и започна да търка надписа на надгробната плоча. По-късно приготви лека вечеря, двамата хапнаха и излязоха на верандата.

— Радвам се, че се върнах — подхвърли тя.

— Аз също, Анабел.

За пръв път я наричаше с истинското й име.

— Онзи Сийгрейвс те нарече „три шестици“. Какво означава това?

— Означава неща, които са се случили преди повече от трийсет години — въздъхна Стоун.

— Разбирам — кимна тя. — Всеки си има тайни. Все пак мислил ли си да напуснеш това място?

— Това място май е моето място — простичко отвърна той.

Замълчаха, отправили погледи към пълната луна, обляла с призрачната си светлина всичко наоколо.

На четири часа път с кола в северна посока Джери Багър също беше отправил поглед към пълната луна. През последните дни свърши много работа — заплашваше, искаше да му върнат стари услуги, преби няколко човека. В резултат осъществи значителен пробив в защитата на онази жена и вече се приближаваше към нея. Не след дълго щеше да настъпи и неговият час. И тогава това, което причини на Тони Уолас, щеше да изглежда като невинна закачка. Представи си как я разкъсва на парчета, бавно и с наслада, и на устните му изплува тържествуваща усмивка. Нещата отново бяха под контрол. Дръпна от димящата пура в ръката си и отпи един пръст бърбън.