Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 64

Наближаваха зеления оазис, където Рио винаги разполагаше главната си квартира, докато пленниците чезнеха малко по-нататък в тази камениста, нажежена от слънцето падина.

Дон Яго слезе от коня, после свали и жената долу.

— Елате — каза той. — Сега ще видите нещо интересно.

Вървеше напред, а тя го следваше. Крадешком опипваше револвера, който беше скрила под роклята си. Сърцето й лудо заби. Скоро щеше да види Масаро и другите. Надяваше се да не я издадат с някой вик на изненада.

Бяха решили най-напред да разузнаят положението.

Чак тогава щяха внимателно да подготвят освобождаването.

Трябваше да го направят така, че пленниците да не бъдат подложени на кървава баня.

Но нещата протекоха съвсем различно.

Мария пак имаше мрачно предчувствие. Затова и сърцето й изведнъж беше почнало да бие така лудо.

Изкачиха се между скалите и стигнаха до мястото, откъдето цялата скалиста падина можеше да бъде обгърната с поглед.

Това, което видя, направо спря дъха й.

Там отсреща, върху един скален отломък, седеше Масаро. На врата му имаше примка, а панталоните му бяха потъмнели от кръв.

Зад него стоеше палачът и чакаше знак от Рио.

В този момент Мария изгуби контрол над нервите си.

Тя извади револвера изпод роклята си.

— Спри! — изкрещя пронизително. Манаскуа се обърна изненадан. Мария насочи дулото срещу него.

— Коя си ти? — изръмжа дон Яго. — По дяволите, ти ме измами!

— Аз съм Мария Кийнсбърг! — сряза го тя. — Боря се за тези индианци. Това е мой дълг. Манаскуа, дай заповед да ги освободят или ще бъдеш мъртъв.

Той се изсмя подигравателно. Беше престъпник от класа. От онези, които залагат всичко на една карта. Всичко или нищо, гласеше винаги неговия девиз. Затова много не го беше грижа и за собствения му живот.

— Стреляй, вещице! — извика насреща й. — Но с това няма да можеш да спасиш твоя приятел. Няма ли да е по-добре да се предадеш? Не ти ли е ясно, че в този момент най-малко десет дула се целят в теб?

— Освободи ги! — извика Мария. — Или ти…

Яго Манаскуа отскочи встрани.

Тя стреля, но куршумите й само го одраскаха.

Долу в падината откриха огън.

Мария се хвърли зад най-близкия скален блок и падайки още веднъж стреля по Манаскуа. И този път куршумът мина покрай него.

Но през тези няколко секунди се случиха още много неща.

Сякаш адът се беше разбушувал.

Докато всички гледаха жената и Яго Манаскуа, Ласитър се бе появил зад Мак Ноли. В мига, в който Мария даде първия изстрел, Ласитър се хвърли върху палача и го удари с приклада на уинчестъра си.

Светкавично бързо преряза примката от врата на Масаро и кандидатът на смъртта падна настрани.

Досега никой от бандитите не беше забелязал този инцидент, защото всички стреляха като бесни към мястото, където се бе скрила Мария.

Ласитър бързо изчезна.

Първо искаше да спаси Мария, но не си правеше илюзии, че шансовете му са големи.

О, боже, защо бе действала така прибързано! Сега бе твърде късно за каквото и да било.

Нямаха никакви изгледи за успех срещу тридесетте бандити.

Но тогава се случи нещо, което не влизаше в сметките на Ласитър.

От всички страни на падината се стреляше.