Читать «Единственият оцелял» онлайн - страница 212

Кавано тръсна рязко пушката, стиснал я за предната ложа, изхвърляйки гилзата и зареждайки нов патрон. Побеснял, той отново стреля в стената близо до тавана, целейки се в място на около половин метър вляво от първата дупка. Поредната миниатюрна граната сякаш изряза като с магическа пръчка още една такава дупка. И още една. И от всяка дупка започваше да струи тази бледа, призрачна светлина. „Ремингтън“-ът побираше четири патрона в пълнителя и един в цевта. Кавано бързо изстреля всичките пет, пробивайки още дупки в стената и постепенно слизайки по-надолу по нея. Силната миризма на кордит, изпълнила спалнята, някакси успя да надвие над отвратителната миризма на хормона. Треперещите му пръсти бръкнаха в торбичката за още патрони, заемайки се с почти непосилната задача да ги напъхат в отвора на пълнителя под пушката. Въпреки наушниците, той чу приглушените писъци зад стената точно преди отново да поднови стрелбата.

Той свали мерника по-надолу, някъде на около метър и половина от тавана. Прескот запищя още по-силно, но това не спря Кавано да зареди и пак да стреля, дупчейки стената. От дупките струйна още по-ярка светлина. Спалнята се изпълни с гъст синкав дим. Зареди! Огън! Зареди! Огън! Сега Кавано премести мерника на около метър и половина над пода. Крясъците на Прескот идваха оттам, където се бе скрил от непрекъснато слизащите надолу дупки и се бе притиснал в пода.

— Мислеше, че ще ти повярвам, че си изчезнал? — викна Кавано.

Страхът и наушниците на ушите му правеха гласа му да долита като че ли някъде отдалеч.

— Да, ама видях камерите пред къщата ти!

Кавано зареди помпата и продупчи още една дупка в стената, внимавайки да не слиза по-ниско от метър и половина над пода, принуждавайки Прескот да лежи долу като залепен. Из въздуха отново се разхвърчаха мазилка и трески. От дупката пак струйна бледата светлина.

— Толкова много камери! — Ревът на Кавано бе направо първобитен. — На камерите им трябват монитори! А къде са мониторите?

Кавано проби още една дупка в стената, усещайки как хормонът още малко и ще го накара да се подмокри.

— А къде е големият гардероб, в който се влиза и е тъкмо за къща, голяма колкото тази?

Кавано напомпи и отново стреля. Светлината от мониторите се засили и накрая се видяха и самите монитори, наслагани на редове покрай лявата стена, където изстрелите не можеха да ги засегнат.

— Сигурно не е било трудно да се направи стена в големия гардероб! Нещо, което да завърташ на ос и да го заключваш от другата страна.

Кавано отново дръпна спусъка. Знаеше, че съседите ще чуят стрелбата и ще се обадят на полицията. Не го беше еня. Докато полицията дойде, той щеше да си свърши работата.

— Как го направи, с помощта на вана от оня паркинг? С него ли пренесе строителните материали? — Пушката в ръцете на Кавано отново ревна. — На съседите ти изобщо не им е хрумнало, че разделяш гардероба на две. Полици за мониторите! Вентилационна система, включена към главната! Легло! Любима храна! Преносима тоалетна! Също като едно време, а? Тогава си бе направил бърлога! Сега пак си се наврял в бърлога!