Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 76

Когато се задал Турин, страховитото опустошение на Нарготронд вече отивало към края си. Орките били изклали или прогонили всички защитници и плячкосвали просторните зали, унищожавайки всичко, което не можело да се отнесе; а на терасата пред портата събрали ония жени и девойки, които още не били изгорени или съсечени, за да ги отведат като робини в Ангбанд. Сред тази скръбна разруха изведнъж налетял Турин и никой не можел да устои пред него; а и никой не дръзнал, защото той покосил всичко живо пред себе си, минал по моста и с меч си проправил път към пленничките.

Стигнал дотам съвсем самичък, защото малобройният му отряд се бил разбягал. Но в този миг Глаурунг излязъл от зейналата порта и легнал между Турин и моста. Сетне изведнъж злият дух в него проговорил:

— Здравей, сине Хуринов. Добра среща!

Завъртял се Турин и дръзко тръгнал насреща му; огън пламтял в очите му, а острието на Гуртанг лумнало като нажежено. Но Глаурунг не ударил с огнен дъх, а само отворил широко змийските си очи и се втренчил в храбреца. Без страх погледнал Турин право в тях, вдигайки меча за удар; но тутакси го надвила злата магия на драконовия взор, та застинал на място като вкаменен. Дълго стояли така в безмълвието пред славните Порти на Фелагунд. Ала накрая Глаурунг пак проговорил и се подиграл на Турин с такива слова:

— Зло беше всичко, що стори, сине Хуринов. Неблагодарен храненик, разбойник, убиец на своя приятел, крадец на чужда обич, натрапник в Нарготронд, безразсъден военачалник и изменник на своя род. В Дор-ломин майка ти и сестра ти живеят под робство в мизерия и нищета. Ти се гиздиш с кралски одежди, а те ходят в дрипи. Отколе жадуват да те зърнат, ала ти нехаеш. Честит ще е баща ти да чуе какъв син е отгледал; и скоро ще го узнае.

А Турин, както бил окован от магията на Глаурунг, изслушал тия слова и сякаш се зърнал в изкривено от злоба огледало и го обзела ненавист към онуй, що виждал.

Докато той се терзаел тъй в плен на драконовия поглед, без сила да помръдне, по заповед на Глаурунг орките повели своите пленнички, минали покрай Турин и поели по моста. Финдуилас била между тия клети жени, протягала ръце към Турин и го зовяла по име. Ала Глаурунг го държал прикован чак додето писъците и риданията на робините заглъхнали далече по северния път и Турин не можел дори да запуши уши, та да не чува този глас, който сетне го преследвал насън и наяве.

После Глаурунг ненадейно извърнал поглед и зачакал; а Турин бавно помръднал, сякаш се събуждал от грозен кошмар. И като се опомнил, връхлетял срещу дракона с яростен вик. Но Глаурунг се изсмял и казал: