Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 65

От Гвиндор Белег узнал, че малкият отряд орки пред тях, от който се криел беглецът, не водел пленници и бързал с все сила — може би за да изпревари останалите и да отнесе някаква вест в Ангбанд. Като чул това, Белег изпаднал в униние, понеже се досетил, че следите на запад отвъд Теиглинските бродове са оставени от по-голяма орда, тръгнала според оркския обичай да върлува в търсене на храна и плячка; и може би тия орки вече се връщали към Ангбанд по „Тясната земя“ — дългото дефиле на Сирион, което лежало далеч на запад. Ако наистина било тъй, оставала едничката надежда да се върне до брода на Бритиах, а после да продължи на север към Тол Сирион. Ала едва бил взел това решение, когато чули откъм юг през гората да се задава голяма войска; и като се укрили зад дървесните вейки, видели Морготовите слуги да минават бавно, претоварени с плячка, а между тях се тътрели пленници, обкръжени от вълци. Видели и самия Турин да крачи с оковани ръце, а орките немилосърдно го биели с камшици.

Тогава Белег разказал защо е дошъл в Таур-ну-Фуин и Гвиндор се опитал да го разубеди от безумното начинание, като казвал, че тъй не ще постигне нищо, освен да придружи Турин в предстоящите мъчения. Но Белег не искал да изоставя своя приятел и макар сам да бил отчаян, с пламенни речи разпалил нова надежда в сърцето на Гвиндор; и двамата продължили напред подир орките, додето излезли от гората върху планинските склонове, слизащи към безплодните дюни на Анфауглит. А орките, щом зърнали върховете на Тангородрим, се успокоили, та по здрач спрели на бивак в една гола долчинка и разположили наоколо вълча стража. Там насядали на гуляй и пируване с плячката; и след като поизмъчвали пленниците, повечето потънали в пиянски сън. Могъща буря се задала от запад и в далечината тътнели гръмотевици, докато Белег и Гвиндор се прокрадвали към лагера.

Когато целият лагер заспал, Белег извадил лъка си и в тъмнината застрелял четири от вълците-стражи откъм южната страна, един по един и безшумно. После с безумна храброст двамата се промъкнали през лагера и намерили Турин с оковани ръце и нозе, вързан за едно сухо дърво. От дънера около него стърчали дръжките на ножовете, с които го замеряли орките; но той не бил наранен, само от изтощение бил потънал в мъртвешки сън. Тогава Белег и Гвиндор срязали въжетата и на ръце изнесли пленника от долчинката; ала не могли да го носят дълго и едва успели да стигнат до един трънлив гъсталак високо на склона над лагера. Там го оставили на земята; а бурята вече наближавала. Белег изтеглил своя меч Англахел и с него разсякъл оковите на Турин; ала през оная нощ злата съдба била по-силна, защото острието на Еол Мрачния елф се отплеснало в ръката му и наранило крака на Турин.