Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 23

Последен от всички останал Хурин. Като видял, че е сам, той захвърлил щита, грабнал секирата на един орк-пълководец и я размахал с две ръце; и в песните се разказва, че секирата му димяла и тлеела от черната кръв на троловете около Готмог, а подир всеки посечен враг Хурин надавал вик:

— Ауре ентулува! Пак ще настане ден!

Седемдесет пъти извикал; ала накрая го заловили жив, както бил повелил Моргот, който искал да го накаже с по-люта участ от гибелта. Затуй орките сграбчвали Хурин с ръце, що продължавали да го стискат дори и отсечени; а на мястото на убитите идвали нови и нови, докато го затрупали под телата си. Тогава Готмог оковал пленника и със злобни насмешки го помъкнал към Ангбанд.

Тъй завършила битката Нирнает Арноедиад в часа, когато Слънцето потъвало зад Морето. Нощ паднала над Хитлум и откъм Запада налетяла свирепа буря.

Голямо било тържеството на Моргот, ако и още да не се били сбъднали всичките му коварни замисли. Една мисъл го мъчела тежко и помрачавала радостта от победата: Тургон се бил изплъзнал от мрежата му, а от всичките си врагове Моргот тъкмо него най-много желаел да хване или унищожи. Защото сега Тургон от могъщия род Финголфинов бил по право крал на всички Нолдори; а Моргот ненавиждал всички от този род и се боял от тях заради дружбата им с неговия могъщ неприятел Улмо и заради раните, що някога му нанесъл в сражение мечът на Финголфин. Но най-много се боял от Тургон, понеже още във Валинор бил усетил как, колчем го приближи, над душата му пада черна сянка, предвещаваща, че в някой незнаен ден тъкмо от Тургон ще дойде неговата погибел.

Глава III

За разговора между Хурин и Моргот

По заповед на Моргот след дълъг и изнурителен труд орките събрали всички тела на загиналите във великата битка заедно с броните и оръжията им и ги струпали на огромна камара насред равнината Анфауглит; върхът на тая зловеща могила се виждал отдалеч и Елдарите я нарекли Хауд-ен-Нирнает, що означава Хълм на сълзите. Но върху този хълм израсла буйна трева и единствено той се зеленеел сред цялата пустош; и вече никоя твар на Моргот не посмяла да стъпи върху земята, под която ръждата превръщала в прах мечовете на Елдари и Едаини. Кралството на Фингон вече не съществувало, а Феаноровите синове се лутали като сухи листа, понесени от вихъра. В Хитлум не се завърнал нито един боец от Хадоровия род, нямало и вести за хода на битката и съдбата на техните владетели. Моргот обаче пратил натам смугли люде от източните племена, които преминали на негова служба, затворил ги в Хитлум и забранил да напускат пределите му. Само това им дал наместо обещаните щедри награди за измяната към Маедрос: да грабят и измъчват старците, жените и децата от Хадоровия народ. Оцелелите Елдари от Хитлум били откарани на робски труд в северните мини. Само малцина успели да се укрият из пущинаците и планините. Орки и вълци бродели на воля из целия Север и нахлували все по-далече на юг в Белерианд. Там все още оцелявали Дориат и Нарготронд; но Моргот не им обръщал внимание — или защото не знаел за тях, или защото още не бил дошъл техният час в дълбините на неговата злоба. Ала мисълта му неотклонно се връщала към Тургон.