Читать «Мико (Част І)» онлайн - страница 2

Цуцуму неволно потръпна, очите му запремигаха като очите на бухал под ярката светлина на слънцето. Без онова, което притежаваше винаги, изведнъж се почувства беззащитен и слаб.

— Заповядай — любезно му се усмихна сенсеят, а Цуцуму стреснато установи, че сякаш от небитието върху рогозката се беше появила още една чаша чай. — Ще изпием чая заедно… ще демонстрираме уважението и добронамереността си…

Ученикът колебливо се усмихна, после коленичи върху татамито срещу своя учител. Между рогозките им имаше тясна цепнатина, която беше нещо далеч повече от архитектурно или естетическо разделение. Тя представляваше пространството, дистанцията между гост и домакин, която се спазваше при всички обстоятелства.

Цуцуму пое чашата с две ръце, както беше прието, и се приготви да отпие първата глътка. Дланите му пламнаха от топлината на чая, той се поклони на сенсея, долепи устни до ръба и отпи от силно горчивата течност. Беше толкова хубаво, че той затвори очи и за миг забрави къде се намира, кой е и какво трябва да направи. Сякаш вкусваше направо земята на Япония и всичко японско върху нея. История и легенди, чест и храброст, цялата тежест на своята карма — съдба. Но преди всичко на своето „гири“ — чувство за дълг.

После отвори очи и всичко си беше както преди. Отново изпита познатото чувство на отчужденост. Беше родом от северните части на страната и Нара му беше чужда. Нищо тук не му харесваше, но въпреки това беше останал на това място две цели безкрайно дълги години. „Гири“!

— Кажи ми кое е първото, което оценяваме в боя? — попита го Кусуноки.

— Противникът — веднага отвърна Цуцуму. — Размяната на възгледи и намерения ни помага да видим къде сме и как да действаме по-нататък.

— Разбира се — кимна Кусуноки с такова изражение, сякаш за пръв път чуваше подобна идея и умът му започва току-що да я преценява. — Значи мислим за победата.

— Не — възрази ученикът. — Мислим как да не бъдем победени.

Студените черни очи на сенсея се заковаха върху лицето му. Очи, сякаш изтръгнати от главата на ястреб.

— Добре — промълви най-сетне той. — Много добре!

Отпивайки бавно от чая, Цуцуму се запита докъде ще доведе всичко това. Думи. Сенсеят му задаваше въпроси, отговорите на които не бяха трудни за добрия ученик. Бъди внимателен, предупреди се мислено той, спомнил си мигновеното стопяване на акумулираната за атака енергия преди малко. Бъди нащрек!

— Значи между поражението и края на живота съществува знак на равенство…

— Всеки двубой е двубой на живот и смърт — кимна ученикът. — Така пише Сун Цу. Невинаги трябва да се бием.

По лицето на Кусуноки се появи широка усмивка:

— Но Сун Цу пише и още нещо: „Да победиш противника без бой означава да проявиш върховно умение.“ Следователно най-важното нещо е да атакуваш стратегията на противника!