Читать «Душата на огъня» онлайн

— КАКВО ЛИ ТРЕВОЖИ КОКОШКИТЕ? — попита Ричард.

Калан се сгуши по-плътно в него.

— Може би дядо ти тормози и тях. — След като Ричард не отвърна, тя вдигна глава към него в полумрака.

Погледът му бе прикован към вратата.

— Или пък се възмущават, задето ги държахме будни цяла нощ.

Той се усмихна широко и я целуна по челото. Кудкудякането от другата страна на вратата спря. Сигурно децата от селото, все още превъзбудени от брачната церемония, са прогонили животинките от любимото им място върху ниската стена пред къщата на духовете. И Калан така си помисли.

До притихналия им брачен храм достигаха приглушените звуци на далечен смях, разговори и песни. Уханието на борови иглички, тлеещи в огнището, се смесваше с острия мирис на изстисканата от страстта пот и възбуждащо-сладкия аромат на печени чушки и чесън. Калан потъна в отблясъците на огъня, отразени в сивите му очи. Миг след това вече се полюшваше плавно в прегръдката му, унесена от звуците на тъпани и болди.

Движението на палките по издълбаните в кухите, камбановидни болди улеи произвеждаше призрачен, натраплив звук — мелодия, която нарушаваше уединението им в къщата на духовете и отлиташе далеч към тревистите поля, за да посрещне духовете на предците и да ги приветства на празненството.

Ричард протегна ръка встрани и си взе кръгло, плоско парче хляб от чинията, която им бе донесъл дядо му Зед.

— Още е топъл. Искаш ли?

— Толкова ли бързо се отегчи от новата си съпруга, Господарю Рал?

Доволният смях на Ричард докара усмивка и на нейните устни.