Читать «Чичо Джим и чичо Били» онлайн - страница 3

— Ами! — учуди се съдружникът му с интерес, но и с упрек. — Че ти нищо не си ми казал за това! Много чудно е, че си изпитвал такива чувства, защото и аз съм ги изпитвал. Ей на, и тая вечер, като се връщах от извора, видях две гарги да подскачат на пътеката и си рекох: „Ако видя още една, ще е на късмет, положително!“. И ти ще си помислиш, че лъжа, ама като отидох до дръвника, ето че там имаше трета, кацнала на една цепеница — видях я така, както те виждам теб. Ще кажеш, че хората ще ми се смеят, ама това е точно каквото Джим Филдж е видял вечерта преди да направи голямата си находка!

Двамата се усмихваха, но все пак със стаена вяра и сериозност, толкова необикновено жалки, колкото и несъвместими с тяхната възраст и умствени способности. Нямаше обаче нищо чудно, че при тяхното занятие и при обстановката, в която живееха — всеки ден в атмосфера на надежда, очакване и случайност, надявайки се всяка сутрин на сляп удар с мотиката, който може да ги направи богати, — те виждаха поличби в природата, и чуваха мистични гласове в заобикалящите ги непроходими гори. Още по-малко за чудене бе това, че те бяха особено чувствителни към по-явните прищевки на случая и бяха комарджии, които залагаха на едно обръщане на картата, както се уповаваха на онова, което можеше да им открие една лопата изкопана пръст.

Ето защо беше съвсем естествено да се върнат от недействителния свят на знаменията към масата и картите си. Но едва бяха седнали, когато чуха пращене на съчки под нечии стъпки отвън и незапънатото резе на вратата им се вдигна. Влезе един по-млад жител на стана. Той промърмори свадливо „Здравейте!“, което можеше да мине за поздрав, а можеше да бъде и лек протест, че е намерил вратата затворена, придърпа при огъня столчето, от което чичо Джим току-що бе станал, изтръска мокрите си дрехи като някое нюфаундландско куче и седна. Не беше в никой случай прост, нито недодялан и това държане бе по-скоро проява на небрежна, самонадеяна, младежка фамилиарност, отколкото на грубост. Хижата на чичо Джим и чичо Били се смяташе за народно или „обществено“ притежание на стана. Отделни златотърсачи си назначаваха срещи там. „Ще се видим при чичо Били“ — беше обикновена уговорка. Към това се добавяше и недоизречената надежда за третейската намеса на съдружниците или правото да ги помолят да поизлязат вън, ако разговорът имаше частен характер. Въпреки всичко съдружниците никога не проявяваха никакви възражения и тази вечер, когато загледаха госта, в търпеливите, кротки добри очи на чичо Джим и чичо Били не се забеляза и сянка на неудоволствие от това нахълтване. Може би в погледа на чичо Джим проблясна искрица облекчение, когато видя, че никой не придружава госта и че това не е уговорена среща Нямаше да е приятно за двамата съдружници да стоят на дъжда, докато гостите разменят лични тайни в хижата им. Доброжелателството им може и да беше безгранично, но желанието да се излагат на лошото време можеше да има граници.