Читать «Аутопсия» онлайн - страница 190

Това бе първата му грешка. Втората му грешка бе, че подцени Аби. Тя побесня, когато разбра, че някой се опитва да съсипе кариерата ми, като използва нейните статии. Подозирах, че за нея нямаше кой знае какво значение за чия кариера става въпрос. Аби просто ненавиждаше да бъде използвана. Тя бе кръстоносец на поход: търсеше истината, правдата и американските ценности. Бе надянала униформата на гнева, а сега нямаше къде да отиде.

След като статията й се бе появила във вестника, тя бе отишла при Амбърги. Както ми призна, вече го подозирала, защото той е бил човекът, който тайно й бе предоставил достъп до информация за втория етикет на теста. Серологичният доклад бил на бюрото му, а също и бележките, които бил нахвърлял за „собствена информация“ и в които се споменавало за объркване на серията от улики и „несъответствие на тези резултати с резултатите от проби, направени по-рано“. Докато Аби седяла от едната страна на прословутото му китайско бюро, той излязъл и за малко я оставил сама — достатъчно, за да може тя да разгледа всичко, което имало пред него.

Намеренията му са били очевидни. Всички знаеха, че ме мрази. Аби не беше глупава. И преминала в нападение. Миналия петък отишла отново при него и го заплашила, че ще разгласи за проникването в компютъра.

Той го увъртал, правил се на ужасен, че такова нещо може да излезе във вестниците, но през цялото време му течали лигите. Предвкусвал позора ми.

Тя го подмамила, като му казала, че не разполага с достатъчно факти. „В компютъра е проникнато само веднъж — заявила му тя, — но ако се случи отново, няма да имам никакъв избор и ще трябва да публикувам информацията за това, а и за другите неща, които чувам, защото обществеността има право да знае, че в Службата на главния съдебен лекар съществува проблем.“

Тогава той отново проникнал в компютъра.

Второто проникване нямаше нищо общо със статията, която бяхме измъдрили заедно, защото не убиецът бе човекът, който да бъде подмамен отново със служебния ми компютър. Този човек бе комисарят.

— Между другото — каза Аби, докато измъкваше чантите от багажника, — не смятам, че отсега нататък Амбърги ще създава проблеми.

— Вълкът козината си мени… — отбелязах аз и си погледнах часовника.

Тя се усмихна на някаква тайна, която явно нямаше намерение да сподели.

— Съветвам ви да не се учудвате, ако откриете, когато се върнете, че вече не е в Ричмънд.

Не я попитах защо.

Тя знаеше достатъчно за Амбърги. Някой трябваше да плати. А Бил тя не можеше да докосне и с пръст.