Читать «Аутопсия» онлайн - страница 169
Патриша Корнуел
— Боже мой! — Това беше единствената й реакция.
15.
Марино шумно хвърли сутрешния вестник върху заседателната маса, така че от него изпаднаха вътрешните страници и притурките.
— Какво, по дяволите, е това! — Лицето му бе брадясало, гневно и зачервено. — Боже Господи!
В отговор Уесли спокойно подбутна към него един стол, приканвайки го да седне.
Материалът бе в горната половина на първа страница, а огромното заглавие гласеше:
Името на Аби не фигурираше никъде. Статията бе написана от репортера, който обикновено се занимаваше със съдебните дела. Имаше отделна колонка, където се обясняваше как се извършват ДНК-пробите, имаше и скица, изобразяваща процеса на „снемане на ДНК-отпечатъци“. Мисълта ми се върна към убиеца. Представих си го как чете вестника и изпада в ярост. Предположих, че където и да работи, днес си е взел болничен.
— Искам да знам защо никой не ми е казал нищо. — Марино ме изгледа застрашително. — Аз предавам анцуга. Върша си работата. А после какво? Хващам вестника и виждам целия този боклук! Какъв дефект? Току-що са пристигнали резултатите от ДНК-пробите, а някакъв тъпанар веднага се е раздрънкал? Или?
Аз мълчах.
Уесли отговори с равен тон:
— Няма значение, Пит. Статията във вестника не ни засяга. Всяко зло за добро. Знаем, че тялото на убиеца излъчва особена миризма или поне така предполагаме. Той смята, че хората на Кей са попаднали на някаква следа, и сега може и да направи погрешна стъпка. — Погледна ме. — Нещо ново?
Поклатих глава. До този момент никой не се бе опитвал да проникне в служебния компютъра. Ако някой от двамата бе влязъл в заседателната зала преди двадесет минути, щеше да ме завари затънала до глезените в хартия.
Сега разбирах защо Маргарет се бе поколебала вечерта, когато я помолих да направи разпечатка на двуизмерния файл. В него имаше около три хиляди случая от всички части на щата за целия месец май и листът на зелени райета, който получих, вероятно би могъл да покрие цялата дължина на сградата.
А имаше и нещо още по-лошо. Данните бяха дадени в ужасно сбит формат, който явно не бе предназначен за разчитане. Беше като да плуваш в паница със супа от букви и да се опитваш да уловиш цели изречения. Трябваше ми повече от час, за да намеря номера на случая „Бренда Степ“. И когато под заглавието „Дрехи, лични вещи“ открих думите „найлонов чорапогащник, телесен цвят, около врата“, не можех да кажа кое чувство у мен надделя — вълнението или ужасът. Никъде не се споменаваше колан от светлокафяв плат. Никой от моя персонал не си спомняше да е променял нещо или да е осъвременявал случая, след като е бил въведен в програмата. Но данните бяха променени. Бяха променени от външен човек.
— Ами всичко това за увреждането на умствените способности? — Марино грубо побутна вестника към мен. — Да не си открила нещо в тоя ДНК-алабализъм, което те кара да мислиш, че тоя не е с всичкия си?
