Читать «Можеш ли да пазиш тайна?» онлайн - страница 138

— Познаваш я? — със саркастично недоумение повдига вежди водещата.

— Знам какво представлява тя — продължава Джак. — Знам какви са вкусовете й. Знам какви дрехи харесва. Знам какво обича да яде и да пие. Знам какво иска да получи от живота. Тя носи дрехи дванадесети номер, но й се иска да бъде осми. Тя… — Джак разперва леко ръце, сякаш търсейки вдъхновение. — …Тя яде овесени ядки на закуска и обича да си топва диетична бисквита в капучиното.

Изненадано поглеждам диетичната бисквита, която държа и точно се канех да топна в капучиното си. А… а тази сутрин закусвах овесени ядки.

— В днешно време отвсякъде ни се натрапва агресивно една измислена представа за съвършени, лъскави хора, живеещи в някакъв измислен, съвършен, лъскав свят — все повече се разпалва Джак. — Докато тази млада жена е напълно реална. В някои дни тя има настроение и се чувства добре, в други няма. Носи модни прашки, въпреки че ги смята за неудобни. Прави си стриктен седмичен режим за физически упражнения, който обаче никога не изпълнява. Пред хората се преструва, че чете издания за бизнес, но в действителност чете пъхнатото между страниците им клюкарско списание.

Гледам като омагьосана телевизионния екран.

Чакай, чакай малко… Това ми звучи някак… прекалено познато.

— Точно както правиш ти, Ема — подхвърля ми Артемис. — Видях те да четеш един брой на „Окей“, пъхнат между страниците на „Маркетинг Уийк“. — Поглежда ме с подигравателна усмивка и очите й се спират върху диетичната бисквита и капучиното в ръцете ми.

— Тази млада жена обича красивите дрехи, но не е жертва на модата — продължава Джак от екрана. — Най-често може да я видите обута в дънки…

Артемис вперва невярващ поглед в моите „Левис“.

— …и с изкуствено цвете в косата…

Неволно вдигам ръка и докосвам изкуствената роза в косата си.

Не, не. Невъзможно е той да… Невъзможно е той да говори за…

— О… Боже… мили! — на висок глас, бавно и натъртено произнася Артемис.

— Какво? — пита Каролин, която седи от другата й страна.

После проследява погледа на Артемис и изразът на лицето й постепенно преминава от любопитство в шокирано разпознаване.

— Боже мили! — възкликва Каролин. — Ема! Та това си ти!

— Не, не съм аз! — възразявам, но с разтреперан глас.

— Ти си!

Забелязвам, че хората наоколо започват да се смушкват един друг и да ме зяпат.

— Тя чете по петнадесет хороскопа всеки ден и си избира да вярва на онзи, който й харесва най-много — долита гласът на Джак.

— Ти си! — изумено извиква Каролин. — Ти точно така правиш!

— …прехвърля отгоре-отгоре какво пише по кориците на сериозните книги, а после се преструва, че ги е чела… — продължава Джак.

— Знаех си, че не си чела Дикенс! — триумфално възкликва Артемис.

— …обожава сладко шери…

— Обожаваш сладко шери ли? — поглежда ме ужасено Ник. — А стига бе, такава гадост!

— Това е Ема! — дочувам да си подвикват хората отвсякъде. — Ема Коригьн!

— Ема? — поглежда ме Кейти невярващо. — Но… но…

— Не е Ема! — изведнъж извиква през смях Конър, който се е облегнал на стената в другия край на залата. — Я не ставайте смешни! Като начало, Ема е осми номер, а не дванадесети!