Читать «Седмо пътешествие» онлайн - страница 6
Станислав Лем
— Стига с тая гаргара! — не издържах аз и изкрещях. — Човече, всяка секунда е скъпа! Излез веднага да поправим управлението!
— За тая работа аз не съм ти нужен — чу се флегматичен отговор отвътре. — Там някъде трябва да е онзи от четвъртък, върви с него…
— Какъв от четвъртък пък сега? Не е възможно…
— Аз сигурно по-добре знам дали е възможно; щом съм в петък, значи съм преживял и твоята сряда, и неговия четвъртък…
Отскочих от вратата с позамаяна глава, защото наистина чух шум в каютата: там стоеше някакъв човек и вадеше изпод леглото чантата с инструментите.
— Ти ли си от четвъртък? — извиках, нахлувайки вътре.
— Аз ами… — отвърна. — Я ми помогни…
— Ще успеем ли сега да поправим управлението — попитах го, докато заедно измъквахме тежката чанта изпод леглото.
— Не знам, в четвъртък не бяха поправени, питай онзи от петък…
Как не ми беше хрумнало по-рано! Хукнах към банята.
— Ало! Петъчният! Поправено ли е вече управлението?
— В петък не — бе отговорът.
— Защо не?
— Ето защо — отговори и в същия миг отвори вратата. Главата му беше омотана с хавлиена кърпа, а до челото си притискаше плоската страна на ножа с надеждата да спре растежа на една голяма колкото яйце цицина. В това време онзи от четвъртък се бе изправил до мен с инструментите, гледаше спокойно и съсредоточено как пострадалият оставя със свободната си ръка бутилката с компресол на рафтчето. Гълголенето на тази течност бях взел за гаргара.
— Къде се нареди така? — попитах със съчувствие.
— Не къде, а кой… Онзи от неделя!
— От неделя ли? Но защо? Не може да бъде!
— Дълго е за разказване…
— Все едно! Да тичаме навън, може би ще успеем! — прикани ме онзи от четвъртък.
— Но ракетата само след миг ще попадне в дупка — обясних му. — От резкия тласък може да изхвърчим в безвъздушното пространство и да загинем…
— Бабини деветини! — отсече той. — Щом онзи от петък е жив, нищо лошо няма да ни се случи. Днес сме едва четвъртък.
— Сряда сме — възразих.
— Добре де, все ми е едно, важното в случая е, че в петък ще бъда жив и ти също.
— Нека все пак не забравяме, че ние само привидно сме двама, фактически съм само аз, но от различни дни на седмицата…
— Добре, добре, отваряй люка…
Обаче се оказа, че имаме само един скафандър.
Значи не можехме да излезем едновременно извън ракетата и така целият ни план за ремонта на кормилото се проваляше.
— Да те вземат дяволите дано! — изкрещях аз ядосано и захвърлих чантата с инструментите. — Трябваше да облечеш скафандъра и да не го сваляш от гърба си. Аз не съобразих, но ти в четвъртък беше длъжен да помниш!
— Онзи от петък ми взе скафандъра!
— Кога? Защо?
— Няма смисъл да ти обяснявам… — вдигна рамене той и влезе в каютата. Онзи от петък го нямаше, надникнах в банята — беше празна.