Читать «За изкуството на книгата и творчеството на Ран Босилек» онлайн

Ран Босилек е разказал или преразказал твърде много приказки. Първоначално той ги печатал по страниците на детски списания, вестничета, библиотеки, сборници с черно-бели рисунки на Никола Петров, Петър П. Морозов, Никола Кожухаров, Георги Богданов, а след време ги събирал и нареждал в отделни книжки, богато и многоцветно илюстрирани от Сирак Скитник, Александър Божинов, Вадим Лазаркевич или Георги Атанасов.

Имената на тези наши изтъкнати илюстратори ведно с тия на бележитите ни майстори на графичното изкуство — Илия Бешков и Борис Ангелушев, са най-тясно и пряко свързани с началото и разцвета на българската книжна графика, с нашия периодичен печат, книгоиздаване и книгопечатане за деца. Вадим Лазаркевич и Георги Атанасов и особено Илия Бешков и Борис Ангелушев израснаха като едни от най-видните основоположници на българската илюстрация, на културата и изкуството на българската книга, като съзидатели на голяма школа за илюстратори и художествени оформители на книги. Те окрилиха редица пъстри ята художници — графици, които извисиха още повече снажния ръст на българската илюстрация, още по-пълно и ярко, талантливо и оригинално, още по-изкусно очертаха внушителния съвременен образ на нашето графично изкуство, за да се разлистя то и разцъфтява, все по-високо и по-високо да се издига и с творбите — еталони и етапи — на учители и ученици да се радва на завидна оценка и признание както у нас, така и по широкия свят.

Свързал живота си с богатия и неповторим свят на детството, Ран Босилек завеща в наследство поредица от чудесни страници. Сътвори звучни и игриви стихове, непринудени весели разкази и шеговити случки, преразказа безброй приказки от нашето и световното народно творчество. Разказите и приказките му се леят простонародно, одухотворено, непресторено и подкупващо. Остави вълнуващи страници за смешни истории и забавни приключения в къщи, на училище, сред веселата сговорна патиланска дружина, сладкодумно нанизани редове за „имало едно време“, когато неповторимите дни на детството са препълнени с ненаситна любознателност и игривост, сърдечна възторженост и неочаквано големи открития за света и живота на хората, за що е добро и що е зло.

„Във всяко дете живее душа на поет“ — обичал да изтъква Ран Босилек. Навярно и това го подтикнало към писане на ритмувани и римувани приказки в проза, разкази, случки, игри, диалози и историйки. Ран Босилек и Елин Пелин са едни от първите наши писатели, автори на такива приказки и разкази, на такива плавни литературни творби.

В книгите си „Сестрите на Макс и Мориц“ 1938; „Зорница“, сценирана приказка по Андерсен 1939; „Норвежки приказки“, книга първа и втора, 1941—1942; „Шведски приказки“, книга първа и втора, 1942—1943 и в много други Ран Босилек е събрал най-хубавото за деца от фолклора на народите и от световните класици на приказката. В други няколко книги пък издал най-хубавото за деца от неоценимото приказно творчество на нашия трудолюбив, мъдър и сладкодумен народ или свои приказки и разкази: „Косе Босе“ 1923; „Кумчо Вълчо“ 1924; „Кума Лиса“ 1925; „Неродена мома“ 1926; „Баба Меца“ 1927; „Заю Баю“ 1931; „Ежко Бежко“ 1931; „Дяволчето с бялата опашка“ 1932; „Куку и Мяу“ 1934; „Незнаен юнак“ 1932; „Жива вода“ 1934; „Гарван грачи“ 1936; „Бялото петленце“ 1932; „Златно гущерче“ 1943; „Весел Пейчо“ 1946 и в много други.