Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 90

— Подозираше ли го? — попита мис Марпъл.

— Не. Защото бях объркана заради историята с отравянето. Знаех, че Луис никога не би направил подобно нещо, и все пак в писмото на Кристиян пишеше, че някой се опитва да ме отрови… И си помислих, че всичко, което съм мислила за хората, трябва да е било погрешно…

— А когато бяха убити Алекс и Ърни? Тогава започна да го подозираш, нали?

— Да — отговори Кари Луиз. — Защото знаех, че никой, освен Луис не би се осмелил да направи такова нещо. И започнах да се боя от това, което би могло да последва…

Тя потрепери.

— Възхищавах се от Луис. Възхищавах се от… как да го нарека? От добротата му. Но си давам сметка, че ако си… добър… трябва също така да се задоволяваш с това, което имаш.

— Това — каза епископът — е нещото, което винаги ме е възхищавало у теб.

Хубавите сини очи изведнъж се отвориха широко, изпълнени с изненада.

— Но аз не съм хитра, за да бъде иначе! И не съм кой знае колко добра. Мога единствено да се възхищавам на чуждата доброта.

— Мила Кари Луиз — каза мис Марпъл.

Епилог

— Мисля, че баба се чувства съвсем добре с нея — говореше Джина. — Сега леля Милдред изглежда много по-мила. Не е така странна, ако разбирате какво искам да кажа.

— Разбирам — отговори мис Марпъл.

— Така че с Уоли ще заминем за Щатите след около две седмици.

Джина погледна косо съпруга си.

— Ще забравя всичко за Стонигейтс, за Италия и миналото си и ще стана стопроцентова американка. Синът ни ще стане истински янки. Нима мога да направя нещо повече от това, Уоли?

— Разбира се, че не можеш, Кейт — каза мис Марпъл.

Уоли, усмихнат приветливо на възрастната жена, която изглежда бе започнала да бърка имената, я поправи:

— Джина, не Кейт.

Но Джина се засмя.

— Тя знае какво говори. Ще видиш, след миг ще те нарече Петручио.

— Просто мисля — Мис Марпъл се обърна към Уолтър, — че се държа много умно, момчето ми.

— Смята, че ти си най-добрият съпруг за мен — добави Джина.

Мис Марпъл погледна първо единия, после другия. Беше й приятно да гледа тези двама млади и толкова влюбени. Уолтър Хъд се бе променил изцяло и изобщо не приличаше на смръщения младеж, когото бе срещнала при пристигането си в Стонигейтс — сега бе един добродушен, усмихнат гигант…

— Вие двамата — въздъхна тя — ми напомняте за…

Джина се втурна напред и закри устата на мис Марпъл с ръка.

— Не! — възкликна тя. — Не го казвайте. Тези ваши сравнения ми се струват подозрителни. Винаги имат жило на опашката. Вие, скъпа, сте една много лоша възрастна жена.

Очите й станаха замечтани.

— Като си помисля за вас с баба и леля Рут… Когато сте били млади… Чудя се какви ли сте били? Някак си не мога да си го представя…

— Сигурно — съгласи се мис Марпъл. — Беше преди толкова много време!

info

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5789

Издание:

Агата Кристи. Илюзия с огледала

ИК „Абагар“, София, 1993

Редактор: Вихра Василева