Читать «Илюзия с огледала» онлайн - страница 12

— А ти не се чувстваш стара.

— Не, не се чувствам. Въпреки всички болки и болчици, а те не са малко. Вътре в себе си продължавам да бъда момиченце като Джина. Може би с всички е така. Огледалото ни показва колко сме остарели, но не искаме да повярваме. Струва ми се, че само няколко месеца са изминали откакто бяхме във Флоренция. Помниш ли фройлайн Швейк и ботушите й?

Двете възрастни жени се засмяха при спомена за събитията, станали преди близо петдесет години.

Стигнаха заедно до плъзгащата се врата. Там ги посрещна суха възрастна жена. Тя беше с надменен нос, къса коса и дебели, добре скроени вълнени панталони.

— Кара, това, което правиш, е пълно безумие! — сгълча я тя. — Как можеш да стоиш навън толкова много? Ти си абсолютно неспособна да се грижиш за себе си! Какво ще каже мистър Сероколд?

— Не ми се карай, Джули! — усмихна се умоляващо Кари Луиз и я представи на мис Марпъл. — Това е мис Белъвър, която е всичко за мен. Медицинска сестра дракон, куче пазач, секретарка, домакин и верен приятел.

Джулиет Белъвър изсумтя и върхът на големия й нос силно порозовя — признак на обзелите я чувства.

— Правя каквото мога — отвърна тя троснато. — Този дом е чисто и просто една лудница! Нищо не може да стане както е планирано!

— Мила Джули! Разбира се, че не може да стане. Чудя се защо изобщо се опитваш. Къде ще настаниш мис Марпъл?

— В Синята стая. Да й я покажа ли сега?

— Да, Джули, моля те. И след това я доведи да пием чай. Днес, струва ми се, ще бъдем в библиотеката.

Синята стая имаше тежки завеси от избелял, пищен брокат, според мис Марпъл, поне на петдесет години. Мебелите бяха от махагон, големи и солидни, леглото — огромно. Мис Белъвър отвори вратата към банята — неочаквано съвременна, с цвят на орхидеи, отрупана с блестящ никел.

— Когато се ожени за Кара, Джон Рестарик направи в къщата десет бани — отбеляза тя мрачно. — Водопроводната инсталация е единственото съвременно нещо тук. Той не искаше и да чуе да се промени нещо друго. Казваше, че къщата имала архитектурна стойност такава, каквато е. Познавахте ли го?

— Не, не сме се срещали никога — отвърна мис Марпъл. — С мисис Сероколд не сме се виждали от много отдавна, макар и да си пишехме.

— Симпатичен човек — обясни мис Белъвър. — Разбира се, не струваше пукната пара, но беше приятен. Чаровник. Жените го харесваха прекалено много. Това го съсипа накрая. Не бе подходящ за Кара. — И тя добави с обикновения си рязък, делови тон: — Прислужницата ще разопакова багажа ви. Искате ли да се измиете преди чая?

След като получи утвърдителен отговор, тя каза на мис Марпъл, че ще я очаква на горната площадка на стълбите.

Мис Марпъл влезе в банята, изми лицето и ръцете си и се избърса доста нервно в красивата кърпа с цвят на орхидеи. Свали шапката си и приглади меката си, бяла коса.

След това излезе, отвори вратата на стаята и видя мис Белъвър, която я поведе надолу по сумрачното стълбище през голям тъмен салон в една стая, с покрити с книги стени и голям прозорец, гледащ към изкуствено езеро.

Мис Марпъл се приближи до Кари Луиз и заговори: